Posted in Петър Дънов Смисъл на живота Философия

Цел и смисъл на живота – Учителят Беинса Дуно

Цел и смисъл на живота – Учителят Беинса Дуно Posted on юли 14, 2010Вашият коментар

„Дали може“ – Неделни беседи – 1918год.
из беседата Да се роди
„Ако не се роди някой изново, не може да види Царството Божие.“
/ Йоана 3:3./

Царството Божие е стремеж на човешката душа, цел и смисъл на човешкия живот…

Понеже новораждането е условие за виждане на Царството Божие, Христос казва, че необходимите елементи за това са вода и дух. Водата е Божествен елемент, който принадлежи на херувимите. Техният физически свят е съставен от вода. Следователно, който иска да види Царството Божие, трябва да притежава двата елемента – водата, символ на живота, физическия свят на херувимите, и дух – основа на Божественото Царство, трябва да бъде във връзка с ангелите – основа на това царство, и с херувимите – неговия физически свят. Без тази връзка, т. е. без вода и дух, невъзможно е човек да види Царството Божие. Водата и духът са високи върхове, на които трябва да се качите, за да видите Царството Божие. Как бихте видели някоя красива местност в природата, ако не се качите на висок планински връх? Не се ли качите на върха, пред вас ще се изпречат неща, които ще препятстват на окото да вижда ясно. Те ще правят картината мъглива. Мъглата в човешкия живот е резултат на ненужни и неестествени човешки желания. Когато Христос казва да не се грижим какво ще ядем и какво ще пием, Той има предвид мъглата в нашия ум. Трябва да се освободим от тази мъгла, за да виждаме ясно…

…За да се роди човек, в неговото съзнание трябва да вземат участие два елемента: разумът, като висша проява на ума, и сърдцето, като условие за проява на чувствата. С други думи казано: За да се роди човек изново, с ново съзнание, той трябва да мине през вода и дух. При разглеждане на въпроса за новораждането, умът и сърдцето трябва да бъдат свободни от всякакви предразсъдъци и предубеждения…

“Да се роди човек изново.“ – Как става новораждането? – Като се роди човек от вода и дух. Раждането е доброволен, Божествен акт, а добиването, както казват българите, насилнически процес. Всички хора мислят, че са родени, всъщност те са добити. Питайте едного от сегашните родени хора отде е дошъл, кои са майка му и баща му, къде са те днес, къде е отечеството му, той ще ви каже, че не знае отде е дошъл и къде ще иде. Знае, че родителите му са умрели, но кои са те, отде идат, също не знае; кое е истинското му отечество, и това не знае. Какво знание има този човек? Каква философия има той за живота? Роденият от Бога знае своя произход. Който не знае произхода си, той е добит, не е роден. Между думите „добиване и убиване“ има нещо близко…

…За да добием Царството Божие, за да възприемем външната светлина, която ще внесе в нашия ум цветовете и формите на телата, потребни са впечатления, които отпосле ще се обработват. Реални неща са не видимите, а невидимите, които възприемеме вътрешно. Някои хора, светски и религиозни, имат криво схващане, като мислят, че виждат нещата само външно. Външното виждане наричаме гледане. За да видим физически един предмет, съзнанието  ни трябва да бъде будно. За да виждаме предмета външно и вътрешно, т.е. и физически, и духовно, нужни са Мъдрост и Любов. Не можеш да познаеш човека, докато не го обичаш, не можеш да го разбереш, докато не се свържеш с разумността, която работи в него. Разбиране между хората има само там, където тоновете вибрират хармонично…

“Ако не се роди някой изново.“ Христос говори за новораждането като условие за вътрешно виждане. Както бубата има стремеж да се превърне в пеперуда, така и онзи, у когото съзнанието е пробудено, има желание да вижда нещата вътрешно. Когато работи с желание да придобие материалите, необходими за неговото новораждане, човек е на прав път. Който мисли ,че ще намери тези материали на физическия свят и ще ги получи наготово, той не може да се новороди. Наистина, мъчнотиите, изпитанията на които човек се натъква, до известна степен спъват неговото развитие, но той трябва да прави усилия, за да ги преодолява. Той знае, че смисълът на живота е в Царството Божие, дето ще намери своите близки, които обича, и които го обичат. Той знае,че смисълът на живота е в придобиването на Царството Божие, т.е. в придобиване на света на хармонията и красотата, на светлината и простора. Към този свят именно се стремят съзнателно и несъзнателно всички мъже, жени и деца. Търсите ли красиви форми, възвишени идеи, Божествена музика и поезия, ще ги намерите в Царството Божие, в света на безсмъртието. Не е далеч от вас този свят. Той ни обикаля отвред; той прониква в нас. Разстоянието от нашия свят до Царството Божие е само една стомилионна част от милиметъра. Причината, дето хората не могат да видят тази близост, е стремежът им към периферията на живота. С това те се отдалечават от Бога и от Царството Божие. Има хора, които се стремят към центъра на живота, т.е. Към Бога, но те са малко на брой. Повечето вървят към периферията: жените угаждат на мъжете, мъжете – на жените, майките -на децата, децата-на майките и т.н. И това не е лошо, но не е правилния стремеж, не е правия път на душата. Истинския път на душата е към Бога. Това означава вътрешен стремеж, съсредоточаване на човека към неговото висше, Божествено съзнание.

Как намира човек своето висше съзнание или това на своя ближен? Ще кажете, като люби. Вярно е ,че Любовта отваря всички пътища на човека, но за коя Любов говорите?…

“Да се роди някой изново.“ Това значи да влезе човек в шишето си, което има 100градуса топлина и 100к.см. вместимост. Обаче 37градуса топлина не е голяма. При тази топлина се извършват обикновени процеси. При нея чавек не може да разсъждава зряло, нито да люби зряло. А човек трябва да се новороди, да придобие нов елемент в живота си. Съвременните психолози наричат „новораждането“ процес на пробуждане на човешкото съзнание; мистиците го наричат проникване и проява на Божия Дух и проява на Божествената Душа в човека. Духът и Душата посещават човека и си заминават, но ако останат за дълго в него, те обхващат напълно ума, сърцето и волята му. Този процес наричаме „новораждане“. Тогава човек е бременен с Божествени мисли и желания. Той е господар на своя живот и владее изкуството да се качва на небето и да слиза в ада по свое желание…

…Каква е разликата между вас и близките ви, които са заминали за онзи свят? Вие сте облечени в дреха от гъста материя, а те – в дрехи от по-рядка и финна материя; вие ядете и пиете, четете, разговаряте се, а те не могат – нямат органи за това. С една дума, вашият живот се различава коренно от техния. Каквато е разликата между гъсеницата и пеперудата, такава  е и между вас и астралните същества. Те имат дотолкова отношение към вас, доколкото водите добър живот. Видят ли, че вие мислите само за ядене и пиене, те се огорчават. Някои хора се отвращават от лекия живот, още докато са на земята…

…Изкуство е човек да се отказва доброволно от временните и преходни желания. Изкуство е човек да има всички условия да пие и доброволно да се откаже от пиене. Такъв човек е с характер. Той е разбрал Божествения живот.

Как се познава човешкия характер? – по два начина: като турите богатия и високопоставен човек при бедни условия или като поставите бедния при богати условия. Ако богатият не измени убежденията и разбиранията си и запази добрите си отношения към хората, той е човек с характер. Ако бедният не забрави и запази убежденията, разбиранията и отношенията си към своите близки, той е човек с характер. Това са новородени хора, които са изработили нещо ценно в себе си. Има неща в света, които всеки може да ви вземе – пари, дрехи, къщи, имоти, даже и мъжа, и жената, и сина , и дъщерята. Но има неща, които никой не може да ви отнеме. Това са вашите добродетели, вашия характер. Никой не може да открадне изкуствата, които притежавате….

…Христос казва:“Събирайте си богатства и съкровища, които нито молец разяжда, нито ръжда разваля.“ Той има предвид събиране на богатства и съкровища, които обуславят новораждането….

…Който не разбира процеса на раждането, не разбира и порцеса на създаването на света и пита защо Бог създаде света по този начин? Защо създаде човека с толкова вътрешни органи? Защо са му нужни мозък, бял дроб, сърдце и стомах? Не може ли без тях?- Не може. Чрез тези органи човек се свързва с ангелите, херувимите и серафимите, от които черпи знания за своето повдигане.

В староеврейски език Серафимите се наричали „Духове на Божия венец“. Чрез белия дроб човек се свързва с Херувимите. Ето защо като дишате, мислете за тези духове и за тяхната мъдрост. Значи Мъдростта се придобива чрез дишането. Чрез сърдцето си човек се свързва с друга йерархия, наречена Престоли, т.е. Божествен разум. Биенето на сърцето показва,че сме свързани с тази йерархия. Защо се страхува човек от спиране на сърцето? – да не прекъсне тази връзка.Ако спре сърцето,човек изгубва разума си. Чрез стомаха той е свързан с други йерархии – същества на благородството. Ето защо, като се нахрани, човек става по-благоразположен, по-добър, по-благороден, готов на жертви. Гладен ли е не можеш да се приближиш до него. От стомаха се отива в черния дроб, чрез който човек се свързва с дуги йерархии, наречени Власти или Божествена сила. Разстройството на черния дроб се познава по пожълтяването на очите. Това показва,че има нещо дисхармонично в чувствата на човека. Ако разстройството на черния дроб е голямо, явява се жълтеницата. Това показва, че между Божествените Власти и човека има някаква дисхармония. Как се лекува жълтеницата? – Чрез възстановяване на хармонията между Божестевните власти и човека. Чрез жлъчката човек е свързан със съществата на доброто. Прекъсне ли се тази връзка, жлъчката се пука. Следователно, изгубването на доброто в човека и пукането на жлъчката са синоними. Казват за някого, че е много жлъчен. За да  се намали жлъчността, трябва да се увеличи добротата на човека….

…Всеки трябва да се стреми към възвишеното, което може да го предпази от деградиране. След черния дроб се отива в далака, чрез който човек се свързва с друга йерархия – Началствата, наречени Божествена Правда и победа в света. Увеличаването  и разстройството на далака показва,че Правдата е нарушена, и човек е в дисхармония с Началствата. Друга йерархия са Архангелите, същества на Божията слава. Те ръководят народите. Те имат отношение към бъбреците. Който не слави Господа и не се въодушевява от великото в Природата, не може да бъде във връзка с с архангелите и страда от разстройство на бъбреците. Ще каже някой, че няма защо да се възхищава от великото в природата, докато пред него стои трапеза с печени пиленца, прасенца и буйно червено винце. Няма защо да търси смисъла на живота, когато го вижда реално пред себе си. Така мисли животното, но човекът на ХХ в. не може да мисли по този начин и да се възхищава от преходни неща. Утре ще го заболят бъбреците и ще търси причината на заболяването. Най-после слизам до йерархията на ангелите, които са основа на живота. За да бъдем във връзка с тях – всички хора- мъже , жени и деца трябва да раждат. Който не може да роди една възвишена мисъл, едно добро желание, не е свързан с ангелите. Всеки момент трябва да раждате. Който не ражда, сам прекъсва връзката с ангелите. Като се върнете по домовете си, нека всеки се запита защо има мозък, бял дроб, сърдце, стомах, черен дроб, далак и бъбреци. Така ще си спомните за връзката, която съществува между възвишения свят и вас. Само така ще разберете ,че не сте свободни да мислите, да чувствате и да действате, както искате….

…Изучавайте всички процеси , които стават в Природата, за да разберете себе си и своите ближни. Който е минал през процесите на развитата ябълка, той се е новородил, той е учен човек. Той не се страхува от горчивата и кисела ябълка, защото знае, че процесите в нея не са завършени. При това положение той не може да каже, че животът е горчив, че няма смисъл. Всички хора познават живота, но отчасти. Всеки го е опитал донякъде, както учените, които познават развитието на яблъчната семка само в някои от нейните фази. Малцина са имали търпението да наблюдават всички процеси отначало докрай.Такива са познанията на хората и в различните области на науката.

Някой възприеме идеите на новото учение, на Любовта, върви до едно място и казва: Кой ще чака края на това учение? Нямам търпение да видя резултата. Сега имам по-важни работи. Той се отказва още в началото. Кои са важните работи? – За момата е важно да намери някой момък, който да я храни и облича; за момъка е важно да намери мома, да гледа къщата му и да му готви. Всеки намира смисъл в нещо преходно и за нищо друго не мисли. Друга категория едва издържат да видят новото учение с листа и пъпки и се отказват; намират, че времената са тежки, трябва да подобрят положението си, да помогнат за повдигане на отечеството им. В този стремеж те помагат на себе си, а не на отечеството си. Трета категория хора, като видят, че идеите, които поддържат се разцъфтяват, те спират дотук и започват да се организират в общества и казват: да приложим вече идеите си в борба със злото. Няма защо да се спираме върху Христовите думи да не се противим на злото. Тръгват те в борба със злото, но нямат никакъв резултат. Четвъртата категория продължава пътя си към Божественото учение, с търпение дочакват връзването на плода и узряването му. Всички трябва да се въоръжат с търпение да вкусят от плодовете на дървото, което Христос е посадил. Опитайте плодовете на това дърво, за да влезете във връзка с възвишените духове от различните йерархии….

“Ако не се роди някой изново.“ С това Христос иска да каже, че който не се роди от вода и дух, не може да разбере проявите на великата Божия Любов и Мъдрост, не може да разбере смисъла на живота, не може да придобие вътрешна радост, доброта и сила. Да се родиш от вода, това значи да станеш пластичен и подвижен като нея. Няма същество по-силно от водата и няма същество по-слабо от водата. Следователно човек трябва да бъде слаб като водата, за да стане силен като нея. Когато някой пита защо сме слаби, отговарям: За да станем силни. Слабото съдържа в себе си елементи на силното. За да се прояви силното, нужни са условия. „От вода и дух“. Духът подразбира разумния принцип, който владее изкуството да превръща малките и слаби неща във велики и силни…Който не е бил слаб, никога не може да бъде силен. В този смисъл, задачата на човека се заключва в използването на най-малките страдания, да извае от тях нещо велико и ценно. Много от страданията на хората се дължат на неправилното поставяне на нещата. Те са поставили Божествените неща на последно място, а човешките на първо, с което внасят голяма дисхармония в живота си….

Новораждането е необходимост в живота; то определя неговия смисъл. Като се стреми към новораждане човек се разширява. Който не разбира смисъла на новораждането, разширява се без да знае защо. И в края на краищата сам се обременява и отегчава. Той си прави къщи, купува си имоти, дава под наем, но вместо да осмисли живота си, повече се обърква….

…Човек не е дошъл на земята да си прави къщи, да ги дава под наем, да става рентиер. Той е дошъл да работи с ума, със сърдцето и с волята си. Преди да е бил готов за работа, трябвало да мине през мъчението на труда. Казано е, че човек се мъчи, ангелите се трудят, а Бог работи….

…Следователно, който прави добро на хората и ги люби, той работи. Да учиш и възпитаваш хората, това е труд; да им готвиш, да чукаш лук и месо, това е мъчение. Не е тежка работата на човека; тежко е , че усилията му остават неоценени.След като прекара часове в кухнята, ще му кажат; Нищо не струва яденето.  Докога ще се мъчим? Докато разберете смисъла на живота и се откажете от неестествените желания, които водят към неестествени пътища…

новораждането не подразбира сливането на две реки и двете да изгубят чистотата си. Новраждането подразбира възприемане на Христовия живот в себе си: чистата вода ще приеме Христовия живот и ще следва своя път. Мътната вода първо ще мине през земните пластове, ще се пречисти и като стане бистра, и тя ще приеме Христовия път, и ще продължи движението си. Пясъчните пластове, през които се пречиства водата са страданията. Днес и българите минавата през земните пластове, т.е. през страданията, за да се пречистят. Един ден всички, които са преминали през страданията, ще благодарят и ще видят какво са придобили. Пазете правилото да не вливате чистата вода в нечистата, чистият живот в нечистия, който носи благоприятни условия за вашето развитие….

…Когато се изправят хората, тогава ще се създадат благородни общества и семейства. Докато се оплакват от разстройство на черния дроб, на жлъчката, на бъбреците и на далака, никакво подобрение не може да се очаква. Когато всички удове на човешкия оргонизъм се оправят, тогава и светът ще се оправи. Постъпвайте и вие като Бога. Видите ли, че умът и сърдцето на брат ви са изопачени, не го критикувайте, но му помогнете да се изправи.Това значи да правите добро. Как ще направите добро не мислете. Важното е да имате желание да го направите. Силното желание отваря очите на човека и му дава възможност да помага….

…Днес от всички хора се изисква да поставят доброто за основа на своя живот. Това се иска и от българите. Хората изневеряват на доброто, когато искат да придобият повече знания, богатства, сила, отколкото могат да носят…

…Животът носи и добри условия, и изненади. За всички хора, за всички народи има богати условия за развитие, които и днес могат да се използуват. Който е дошъл до състоянието на пеперудата, ще се ползува от добрите условия на живота; който не е излязъл от състоянието на гъсеницата, ще гризе листата на дърветата и ще се оплаква от условията на живота…

…Големи мъчнотии имам. – Приложи волята си, за да се справиш с мъчнотиите. Прилагайте ума, сърдцето и волята си съзнателно, за да живеете добре. Това не значи, че ще избегнете мъчнотиите. Много мъчнотии ще имате, но ще ги преодолявате. Много пъти човек ще се излюпва, много пъти ще се добива, докато най-после се роди и види Царството Божие. Между сегашното виждане и тогавашното ще има голяма разлика….

Който не е роден от вода и дух не може да види нито Бога, нито Христа…Да видиш ангел, това значи да се преобрази целия ти живот. Ти ставаш по-добър, разширяваш се, придобиваш по-голяма светлина. Да видиш Бог, това значи да станеш светия.

„Само чистият по сърце може да види Бога.“ Моисей, който беше чист и свет човек, само един път видя Бог, и то гърба, а не лицето Му. Животът ви ще се преобрази, ако видите само една частица от Бога. За да видите поне частица от дрехата Му, вие трябва да се освободите от своите отрицателни прояви: злоба, завист, омраза, гняв и др….

…Отворете ума и сърдцето си, за да възприемете красиви мисли и чувства….Не гледайте на нещата и на проявите само от външната им страна. Често външността лъже хората… помнете: външната усмивка не е всякога искрена и чиста. Не е набожен онзи, който няма Любов в себе си. Не е християнин онзи, който говори да правиш добро, без да прилага доброто.

Човек трябва да различава истинското добро от привидното. Някой изпразва кесията ви и казва, че направил това с цел да помага на бедните. Понеже вие не сте изпълнили задължението си към бедните, той го изпълнява вместо вас. Остави човека свободен, сам да изпълнява задълженията си. Това не е християнство. Това не е процес на новораждане. Всеки трябва да се новороди, за да могат водата и духът да работят в него, да създадат условия за придобиване на Любовта, на Мъдростта, на радостта и силата. Само така човек може да види Царството Божие. Само Учителят може да помогне на ученика да придобие условия за влизане в Царството Божие. Ако Слънцето не изпраща своята светлина и топлина, Земята сама нищо не може да ни даде. Без учител ученикът нищо не може да направи…

“Ако не се роди някой изново.“ Това значи: ако не се свържете с възвишените същества – с ангелите, херувимите, серафимите, началствата, престолите, не може да се новородите. Новораждането освобождава човека от смъртта, която го ограничава и лишава от условията за придобиване на всички добродетели. Нека всеки каже в себе си: Праведният не умира. Никой не може да вземе добродетелите му, никой не може да вземе душата му. Христос казва: Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема…“

Задачата на всеки човек, на всеки българин е да познае своя Баща и да каже: Готов съм да изпълня първо волята на Баща си, а след това на своя ближен. Бог ще му отговори: Да бъде благословен този народ, този човек, който е готов да ми служи с Любов. Аз ще платя всичките му дългове, ще му направя нова къща, ще му дам добри синове и дъщери.

Иде Божието благословение върху българския народ. Иде Божието благословение върху всички народи. Които са готови, ще проверят това след десет години, други някои – след сто години, а най-неподготвените – след хиляда години. Всички ще проверят, че думите ми са истинни и ще кажат: Благодарим ти, Господи, че отвори очите ни да виждаме. Тогава всички ще се убедите, че страданията, които днес преживявате, не могат да се сравнят със славата, която ще дойде след десет, сто или хиляда години.

извадки от Беседа от Учителя, държана на 6 октомври, 1918г. София.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *