Posted in Петър Дънов Поезия (лирика)

СТИХОВЕ ЗА ВСЕКИ ДЕН

СТИХОВЕ ЗА ВСЕКИ ДЕН Posted on ноември 1, 20201 Коментар

Стиховете ми за всеки ден се приютиха в малка, топла и уютна книжчица и тръгнаха по света, благодарение на групата на Общество Бяло Братство – гр.Враца.

Учителят П. Дънов препоръчва, за изчистване на кармата, всеки ден от седмицата човек да се фокусира върху съответната планета и дадения глагол:

Понеделник-Луна-“чистя”
Вторник-Марс-“побеждавам”
Сряда-Меркурий-“уча”
Четвъртък-Юпитер-“давам”
Петък-Венера-“любя”
Събота-Сатурн-“съграждам”
Неделя-Слънце-“светя”

Това беше повод за вдъхновение за мен, за написването на седем стихотворения, в рамките на няколко часа за един ден, за всеки ден от седмицата. Седемте стиха са дадени на 6.10.2020г. Предоставям ги на вашето внимание.


Понеделник – ден на Луната – Чистя

ЧИСТЯ
Чистя, почиствам авгиевите обори,
мета, мия, търкам, изтръгвам от корена,
всичко, което затлачва душата,
спомени, думи, чувства-предатели.
Правя почистване пролетно-есенно,
всичко изхвърлям – старо, невесело,
пускам мътилката черна да хлуйне,
златна реката чакам да руйне.
Чистя мечтите, от праха ги изтупвам,
простирам на слънцето, светлозарно да бухнат,
и да политнат нагоре, високо –
сребърни балончета да се стрелнат широко.
Чистя, изхвърлям боклука от тялото,
къща Божествена, от звезден прах правена,
ала с полепнала по стените забрава,
отварям й порите – да диша цялата.
Чистя, подреждам, изтупвам си дните,
прозорците на душата да светнат измити,
та да проникне през тях светлината
и да извае Духът красотата.
Чистя ли, чистя, по 100 пъти дневно,
с водата изтича мътилката древна,
та утре, когато женихът потропа
да съм сияйна, бяла и топла!


Вторник – ден на Марс – Побеждавам

ПОБЕЖДАВАМ
Побеждавам, побеждавам, побеждавам,
цялата критичност на ума,
на сърцето чувства недостойни,
на очите тъмната мъгла.
Побеждавам страховете древни,
скрили се в ъглите на душата,
побеждавам мисли непотребни,
скриващи от мене светлината.
Побеждавам слабости човешки,
суети, илюзии, химери,
гордостта изтръсквам, роклята й тежка
ще очистя в стихове и трели.
Побеждавам глупави възторзи,
спъващи светлинната пътека,
побеждавам думи недостойни,
прошка давам, милост, смях и веселост.
Побеждавам колебания, съмнения,
ревност, завист, щуро самомнение,
побеждавам с обич нетърпението,
давам път на доброта и на смирение.
Побеждавам днес във мене тъмнината,
корените вадя от ума и от сърцето,
да поникне утре заран светлината,
да узрее чистотата – бяла и небесна.


Сряда – ден на Меркурий – Уча

УЧА
Уча се, уча се, 100 пъти дневно,
ежеминутно, ежепотребно,
с жълтата краска обливам се цяла,
уча на мъдрост душата узряла.
Уча се как да постъпвам Божествено,
как от обидата лъч да просветне,
уча се как да разтварям душата си
пред любовта, мъдростта и приятелството.
Уча закони природни, вселенски,
уча се как нашироко да гледам,
как да издигам мисъл високо,
как в любовта да се гмурвам дълбоко.
Уча се как по земята да ходя,
а да разпалвам небесния огън,
как да поглаждам душите със мекото,
как към сърцата да правя пътека.
Уча се бавно, уча се трудно,
падам и ставам от камък крайъгълен,
нагоре-надолу, плътта как да вая
та цял и кристален Духа да опазя.
Уча се в цвят да рисувам небето,
за да проникне в него вълшебството,
уча се как със очите да виждам
най-съвършеното в човешките ликове.
Уча се смело и неуморно,
уча прилежно на звездите говора,
уча вълшебните думи: ОБИЧАМ,
ПРАВДА и РАДОСТ, БЛАГОСТ и ВРИЧАНЕ.
Уча се с молив и лист във ръката
как да записвам нежността във сърцата,
уча се, уча се, пътят е дълъг,
ала Божествен е, и струва си, струва си!


Четвъртък – ден на Юпитер – Давам

ДАВАМ
Даваш ли, даваш, човешко създание,
всичко от себе си на зазоряване?
Даваш ли своята вяра Божествена
на огъня слънчев, изгряващ тържествено?
Давам, отдавам се на небето,
в ангелски хор да запее сърцето,
давам усмивката – утринно свежа
та в лъчезарния ден да прогледне.
Давам на ближния своята песен
да му затопли душата есенна,
и от звезди синеоки да вземе
за вдъхновение цяла поема.
Давам си мислите, да се пречистят
в огъня свят на вяра и истина,
и като златни халкички калени
да привнесат любовта върху мене.
Давам, не питам кой, как и колко,
че изобилието лекува болката,
давам ви рими, крилати, докоснали
на необята лицето широко.
Давам ви всичко, себе си, цялата,
душата си гола, пълна със вяра,
колкото повече раздавам ви, хора,
толкоз се втича у мене обновата.
Изворът блика, излива Създателя,
пълня се, празня се, обгръщам сърцата,
давам, изпълвам се с благодарност,
вечер отлитам, лека и празна,
и от звездите извора пълня –
да дава отново, на който тук свърне!


Петък – ден на Венера – Любя

ЛЮБЯ
Любя тревите, любя цветята,
любя звездите с омайния блясък,
любя небето във синевата му,
любя живота във необята му.
Любя пчелички, любя мушички,
миди, рапанчета, пролетни птички,
белия гълъб в полет изящен,
гривести кон в смугла прекрасност.
Любя дъжда и капките росни,
слънцето любя с лъчи живоносни,
любя мъглите – къдели рохнати,
с нишки, изпридащи чистота си.
Любя и пътища, горски пътечки,
близките ниви, върховете далечни,
любя планинския въздух живителен
и на реката игривия ритъм.
Любя сезоните – пролетно-летни,
есенно-зимни, пълни с вълшебства,
по кръговрата вагончета тракат
и по тях Бог рисува с дъгата си.
Любя човека отсреща до мене,
виждам го в розовото му озарение,
нищо че черен понякога става,
временно е, все пак по земята минава,
утре до слънцето може да стигне,
вяра е нужна любов да проникне.
Любя всичко, що е Божествено,
и Нему принасям своята песен.


Събота – ден на Сатурн – Съграждам

СЪГРАЖДАМ
Съграждам живота,
поставям основи
на новото здание
към Бога отворено,
колони забивм –
стълбове живи,
на Вяра и Истина,
на младост и сила.
Стените иззиждам
тухла по тухла,
внимателно, с обич
редя – да не рухнат,
че тухличка всяка
е част от душата ми,
в която Духът
е посял семената си.
Измазвам стените
със чистотата,
де сутрин лъчите
слънчеви да ги златят,
и бели и чисти
във златно да светнат,
далеч да държат
отровно наследство.
И покрив съграждам
да пази от злото,
плътта и Духът
да вплетат се дълбоко,
пламък виолетов
да свети отгоре,
а вътре Любовта
с Мъдростта да говорят.
Съграждам живота си,
къщата нова,
строежът върви
и носи обнова,
та утре да вляза
в дом неръкотворен,
Духа да поканя
благодатен да дойде.


Неделя – ден на Слънцето – Светя

СВЕТЯ
Светя, осветявам тъмните предели,
дето е родено човешкото неверие,
ръцете си протягам към слънце живоносно,
тъмата да разпръсне и топлина да носи.
Събирам всяка сутрин от Изгрев светлината
и тя като балсам е, помазала душата,
раста и се възраждам под слънчевия покрив,
в лъчите му се мия, във любовта му стоплям се.
Събирам си парченца от слънчевата риза,
с които ще ушия завивка за през зимата,
когато към душата студът ръце протяга –
от слънчевта пазва ще грабна одеалото.
И с него ще покрия зарастналите рани,
в оранжево ще светна и себе си ще стана.
Ще светя и ще пея най-хубавите песни,
за слънцето, в което душата ми проблесна!

1 comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.