Posted in Петър Дънов

Топлината на любовта

Топлината на любовта Posted on юли 2, 20171 Comment

беседа от Учителя П.Дънов, държана на 12.01.1936г., 5ч. сутринта, в гр.София-Изгрев

Размишление

Животът на съвременните хора е пълен с противоречия: лични, семейни, обществени, религиозни и политически. Където има живот, всякога ще има и противоречия. – Може. – Кога ще се махнат? – Някога. Даже природата, която е разумна и богата с възможности, не ги премахва. Тя знае, че те са необходими за развитието на човека. От човека зависи да бъде свободен от противоречията на живота. В каквото вярва, това става. Ако вярва в това, което съществува, него ще придобие; ако вярва в това, което не съществува, ще изпадне в големи противоречия. – Защо е така? – Защото не може да бъде другояче. Каквито обяснения да се дават за противоречията, все необяснени остават. Защо са убили еди-кого си? Много обяснения ще се дадат, но нито едно от тях не помага на убития. Никой не може да му върне живота. Обясняват, например, защо някой човек е обран. Тези обяснения не го ползват, никой не връща парите му. Истинско обяснения е това, което изправя нещата. Има смисъл да дадеш обяснение за нещо, което е станало, ако можеш да го изправиш. Стане ли нещастие, първо го поправи, а после дай обяснение, защо е станало. Защо съществува злото в света? Не питай защо съществува злото, но питай защо си го допуснал в себе си. След това не се мъчи да го изхвърлиш или да се бориш с него, но погрижи се да го ограничиш.

Не давай възможност на злото в тебе да се шири. Обаче речеш ли да се бориш с него, то ще те победи. То е силен, умен противник, мъчно ще се справиш с него. И злото има право да съществува, както и доброто. Важно е да не се дават условия на злото да се проявява. Някой се оплаква, че като сложил крака си в циментовата каша, втвърдил се и не могъл да го освободи. Той счита цимента за зло, което му създава противоречие, и търси вината в онзи, който направил кашата. Вината не е нито в онзи, който направил цимента, нито в онзи, който направил кашата. Вината е в тебе. Защо влезе в кашата? Ти трябваше да бъдеш внимателен, да не стъпваш там. В живота циментът има практическо приложение. Вместо да пренасяш големи блокове от едно място на друго, по-добре счукай суровите камъни на прах, опечи ги в специална пещ и ги продавай като цимент за строеж. А ти, който минаваш край постройката, внимавай да не загазиш в някоя каша. – Защо огрубяват ръцете на онези, които работят с цимента? Не може ли да не става това? – Не може. Естеството на цимента е такова. Който работи с него, все ще пострада, повече или по-малко. Каквито обяснения да се дават от учените за свойствата на цимента, нищо не може да ги измени. Както и да работиш с него, свойствата му остават неизменни. Щом го пипаш, ръцете ти непременно ще огрубеят. Като се говори за свойството на цимента да се втвърдява, дохождаме до въпроса, защо погрешките трябва да се изправят на време. Ако сложиш ръката или крака си в цимента и го извадиш веднага, само ще се оцапаш. Ще вземеш вода и ще се измиеш. Погрешката е леснопоправими. Оставиш ли крака си 10–12 часа в циментовата каша, той ще се втвърди. Погрешката е мъчнопоправима. Пак ще извадиш крака си, но ще изгубиш повече време, средства, и ще си причиниш по-големи страдания. Пазете се от погрешки! – Защо не трябва да се правят погрешки? – За да не се намерите в мъчнотии при изправянето им. Казвам: Не правете погрешки, т.е. не слагайте мислите, чувствата и желанията си в циментовата каша, да не се циментират. Не ги дръжте дълго време там, за да не се втвърдят. Ако случайно кракът ви попадне в тази каша, бързо го извадете навън и се отдалечите на няколко метра, за да бъдете свободни. И тъй, за да се справяте с противоречията, трябва да имате ясна представа за тях. Ще кажете, че всички хора грешат. – Това не оправдава никого. Една капка вода, сама по себе си, е полезна. Като падне върху растението, тя го освежава. Обаче, ако милиони капки паднат върху растението, те могат да го удавят. Тъй щото, ако един човек греши, неговата погрешка не е опасна; ако всички хора грешат, ще си пакостят едни на други. Погрешките им ще образуват морета и океани, в които цялото човечество може да се удави. Големите порои и наводнения изкореняват дървета, събарят къщи, отнасят добитък и хора. Как трябва да се предпазвате от наводненията в организма си? Както в природата стават наводнения, така също стават и в организма. Когато в организма се събере много вода, която не може да се асимилира, тя произвежда различни болести: водянка, плеврит и др. Това показва, че болният се влюбил във водата. Не се влюбвайте във водата, за да можете правилно да я асимилирате.

Всяко влюбване причинява известна аномалия в организма: в чувствата, в мислите и в желанията на човека. Аномалиите причиняват болезнени състояния в организма и човек започва да боледува и страда. Той излиза вън от законите и порядъка на природата. И тъй, противоречията в живота се дължат на неправилните отношения между доброто и злото. Ето защо, не се влюбвайте нито в доброто, нито в злото. Влюбиш ли се в тях, те ще ти дадат такива уроци, за които ще платиш скъпо. Прилагай доброто, без да се влюбваш в него. Работи със злото предпазливо, както опитният химик работи с киселините. Ще кажете, че човек е дете в живота, не може да се обвинява за погрешките си. Не може да се обвинява, но не може и да се оправдава. Да оправдаваш човека, това значи да му направиш временна услуга. После той сам трябва да свърши работата си.

Следователно не се оправдавай за погрешките си, защото, рано или късно, ти трябва да ги изправиш. Нещата могат да се отложат за известно време, но не могат да се избегнат завинаги. Злото е красива мома или красив момък. То изгаря всеки, който се докосне до него. Много моми и момци, майки и бащи са изгорени от злото. Бедни и богати, учени и прости също са изгорени от злото. Как е станало изгарянето? – Като се влюбили в злото. За да не изгаряте, не се влюбвайте в злото, не му пишете любовни писма, не сядайте с него на обща трапеза. По-добре остани сам, в уединение, отколкото да бъдеш в обществото на злото. Какво ще направи вълкът, като срещне овцата? Той ще я пита откъде иде, къде отива, как се казва и неусетно ще я нападне и изяде. Какво ще направи крадецът, като види богатия търговец? Той ще се запознае с него, ще го пита за здравето му, за работите му, докато неусетно го обере и изчезне.

Запитали един от мъдреците на Египет какво представлява злото. Той стиснал устата си и нищо не отговорил. На същия въпрос Христос отговаря: „Не противи се на злото!“ Срещнеш ли го някъде, мини край него, поздрави го и върви напред. Речеш ли да се бориш с него, ще си навлечеш такова страдание, от което главата ти ще побелее. Повечето от съвременните хора са непризнати герои, които се борят със злото. Който се опитал да се бори със злото, той всякога бил тъпкан от него.

Предназначението на човека е да работи за доброто, а не да се бори със злото. Как ще се бориш с една стохилядна армия, добре въоръжена и обучена? Ти излизаш сам срещу толкова хиляди души, които всеки момент ще те унищожат, и нищо няма да остане от тебе. Колкото можеш да се бориш със злото, толкова и със стохилядната армия. Не предприемай работи, които не са по твоите сили. Не е позволено на човека да се бори със злото. За предпочитане е да се свържеш с тези сто хиляди души чрез доброто, отколкото със злото. Голяма сила е злото. Ако искаш да воюваш, бори се с греха, със слабостите и пороците в себе си, а не със злото. Не оставяй то да те управлява. Стани господар на злото, а слуга – на доброто. Познай злото, без да се свързваш с него.

Като се говори за злото, това не значи, че трябва да се страхувате от него. Важно е да не се борите със злото, за да не изпаднете в положението на петгодишно дете, което излиза да се бори с 25-годишен момък, който е трениран в изкуството да се бори. Като погледне към детето, момъкът казва: „С деца не се боря“. Така казва и злото: „С деца, със слаби и немощни хора не се боря“. Велика сила е злото! Смешно е да се бори слабият с него. Той трябва да отстъпи мястото си на силния, да се бори със злото. Мнозина се запитват защо Бог допуснал злото. Това е един от неразрешените въпроси. Каквито обяснения да се дадат за него, той пак ще остане неразбран. Неразбраните въпроси имат отношение към бъдещето. Днес трябва да се занимавате с въпроси, които са близки до вас, които могат да се разберат и приложат. Ще каже някой, че злото трябва да се победи. Обаче досега никой не го е победил. Който се е борил със злото, на прах се е превърнал, нищо не е останало от него. Да се бориш със злото, това е все едно да се бориш с целия свят. Можеш ли да издържиш тази борба? Силно е злото, но и то има една слаба страна, а именно: не може да издържи на топлината на Любовта. Единственото нещо, което може да ви запази от злото, това е топлината на Любовта. Тя е щитът, с който можете да се браните. Най-малката топлина на Любовта е в състояние да ви запази от злото. То бяга от нея като от чума. Значи единственият неприятел на злото е топлината на Любовта. Как трябва да се прояви и запази топлината на Любовта? За това има правила, но те са колкото прости, толкова и сложни. Затова не мисли върху неразбраното. И не носи това, което не можеш да носиш. Често хората се запитват как може да се спаси светът. – Това не е работа на хората. Който е създал света, Той има грижа за него. При това светът не се нуждае от спасяване. Ако трябва някой да се спасява, това е човекът. Въпреки това ние не се занимаваме със сегашното състояние на човека. Че някой страда, това не е предмет за разискване. Днес страда, утре ще се радва. – Защо страда човек? – И това е неразрешен въпрос.

Много обяснения могат да се дадат, но като страда, човек пак се пита защо идат страданията. Който мълчи, лесно разрешава въпросите си. Започне ли да говори, без да може да си помогне, той прилича на палавите деца, които драсват кибрит и палят сламата в плевника. Щом видят, че от плевника излиза пламък и дим, почват да бягат. Защо не е герой, да остане в плевника и там да гледа огъня, а трябва да бяга? Важно е да съзнае, че е направил погрешка, и да се опита да я изправи, а не да бяга. Мъчно се изправят погрешките, но чрез усилия, след време, и това се постига. Всички хора, всички народи грешат, но не могат веднага да изправят погрешките си. Те съзнават, че има нещо криво в живота им; съзнават, че има известен ред, известна законност, която нарушават, но въпреки това не могат да възстановят този ред и законност. Има един свят на пълна хармония, на ред и порядък, но мъчно се влиза там. Който иска още днес да влезе в този свят, трябва да съблече старата си дреха и да облече нова. Следователно, когато иска нещо, човек трябва да бъде готов за него, да се ползва разумно от новите условия. Може ли говедарят да направи говедата си философи? Това е невъзможно. – От какво се нуждаят говедата? – От свобода. Говедарят трябва да хвърли тоягата си и да ги пусне на свобода. Хората мислят, че говедата не могат да пасат без говедар. В интереса на хората е да пасат говедата, за да ги използват. Докато човек изкарва говедата на паша, нито той придобива нещо, нито те се ползват от него. Не е завидна службата на говедаря. Що се отнася до говедата, те сами могат да пасат, да пият вода, да излизат и да се връщат в оборите си. Днес всички хора се намират пред злото. Какво трябва да правят? – Едно от двете: или да проявят любовта си, или да бягат. Ако имат топлината на Любовта в сърцето си, злото ще отстъпи; ако нямат тази топлина, нека бягат далеч от него, да не ги смаже. Злото мачка всеки, който не носи топлината на Любовта в себе си. Ще кажете, че не разбирате как трябва да прилагате топлината на Любовта. Наистина, този въпрос е неразбран, но и злото, и доброто са мъчни за разбиране. Представете си, че между десет млади момци влезе една красива мома. Какво ще правят момците? – Те ще се скарат и сбият за красивата мома. Всеки ще иска да задържи момата за себе си. Ако момците и момата не са разумни, ще се сбият. Това показва, че те дават път на злото. Ако са разумни и познават законите на живота, всеки от тях ще отстъпи момата на другите и няма да се бият. Така трябва да постъпват хората, ако са гладни и разполагат само с един хляб. Десет души са те, а хлябът е един. Вместо да се бият за него, по-добре всеки да го отстъпи. Разумният знае, че някъде го чака един хляб. Ако тук не получи нищо, от друго място ще му се даде. Ще кажете, че слабият отстъпва. Така е в животинското царство, където правото е на силния. Обаче в човешкото царство разумният и силният отстъпва. Бъдете разумни и отстъпвайте пред злото, за да не ви смачка и унищожи. Когато влакът минава, не стойте на релсите. Като замине, може спокойно да стоите на релсите. Обаче видите ли, че иде втори влак, пак бягайте настрана. Има време да стоите на релсите.

Щом иде злото, трябва да отстъпите, да му направите път, то да мине. Това значи да прилагате Любовта и да се ползвате от нейната топлина. Знание е нужно на хората – истинско, положително знание. Днешното знание може да им проправи само една трета от пътя, двете трети остават непоправени. Придобиете ли истинското знание, вие ще проправите целия си път и ще станете господари на себе си. В 24-та глава от „Деянията на апостолите“ се говори за апостол Павел, когото евреите хванали като проповедник на Христовото учение – нова, опасна ерес според тях. Сам Павел не бил освободен от заблужденията на евреите. Той влязъл в храма да се очисти.

Когато запитали Христа къде трябва да се покланя човек, на тази гора или в Ерусалим, Той отговорил: „Нито на тази гора, нито в Ерусалим. Бог е Дух и които Му се кланят, в дух и истина трябва да Му се покланят“. Обаче Павел забравил това и отишъл в Ерусалим, там да се поклони и очисти. Той искал да привлече евреите към християнството, но те го хванали и сложили в затвор. За да го освободи, Феликс му поискал пари за откуп. Павел нямал пари и не можал да се откупи, поради което останал в затвора. Така Феликс угодил на евреите. Ще кажете, че тези нещо, които станали преди две хиляди години, нямат никакво отношение към вас. Питате се не можеше ли Павел да постъпи по друг начин, да не го слагат в затвор. Можеше, но постъпи така, че трябваше да го затворят. И Феликс можеше да го пусне от затвора, но искаше за това пари. Феликс вика Павла при себе си и му казва: „Хубаво е това учение, но при сегашните условия не може да се приложи“. И съвременните хора имат нови идеи, но като ги изнесат пред света, едни им казват, че не е дошло времето за тях; други казват, че са празни приказки. Не е така: нито са празни приказки, нито са преждевременно дошли, но хората не искат да се освободят от заблужденията си. И апостол Павел, който проповядваше Христовото учение, имаше известни заблуждения, които го спъваха. Задача на човека е да различи същественото от несъщественото и да върви в пътя на реалността. Дървото има много органи, които изпълняват специфична служба. Всеки орган е важен и необходим. Каква е ролята на листа? Чрез листата дървото диша. Много листа му са нужни, а не само един. Остане ли само един лист, дървото изсъхва. Следователно не оставяйте само с една мисъл в ума си и с едно чувство в сърцето си. Казва се, че човек трябва да има една основна мисъл, но за да се развива, тя се нуждае още от много мисли. Същественото е основа на нещата, а несъщественото – условие за проява на същественото. Като си служи и с едното, и с другото, човек се домогва до целокупния живот. Затова той трябва да започне от малкото, от живота на листа, и постепенно да отива към цялото. Като изучите службата на листа, ще изучавате службата на пъпката, на малките клончета, на големите клони, на стъблото, на цвета и плода. Само така ще имате ясна представа за цялото дърво, което обхваща живота на отделните органи. Някой казва: „Аз съм българин и ще живея като българин“. Друг казва, че е англичанин и ще живее като англичанин. Трети е германец и ще живее като германец и т.н. Какво представляват българинът, англичанинът, германецът и останалите народности? Те са листа на дървото на живота. Изсъхнат ли, нищо не остава от тях. Ето защо, всеки трябва да живее като човек, а не като личност от известна народност. – Как ще живее като човек? – Според законите на живата природа. Човек е онзи, който е в съгласие с реда и порядъка, със законите на разумната природа. Само така той ще бъде далеч от противоречията. Кога се явяват противоречията? – Когато трябва да се плащат дълговете. Какво ще бъде положението на сина, ако трябва да плаща дълговете на баща си? Най-малкото наследство да вземе, той се нагърбва и с дълговете му. Добре е, ако придобивката е по-голяма от дълга. Какво ще прави, обаче, ако дългът е голям, а наследството – малко? Нищо друго не му остава, освен да се отрече от баща си. Бащата оставил на сина си дълг от десет милиона. Не се изплаща лесно такава сума. Трябва да спечели десет тегления на лотария, билет от един милион лева, за да плати дълга на баща си. Такова щастливо съчетание е невъзможно. С честен труд не може да спечели десет милиона. Значи трябва да се откаже от баща си, за да се освободи от дълговете му. Който живее по закона на Любовта, има възможност да изплати дълга на баща си. Как ще стане това? Кредиторът на бащата е богат банкер, които има добра, красива дъщеря. Синът е млад, учен момък. Банкерът го харесва за свой зет и казва: „Давам дъщеря си за твоя жена, ако живееш с нея добре, без да ѝ кажеш обидна дума. Ако си готов да подпишеш това задължение, ще ти дам дъщеря си; не се ли наемаш да го изпълниш, не ти давам дъщеря си. Тогава ще се задължиш да платиш полицата на баща си“. Така постъпва и природата като кредитор. Всички хора са длъжници на природата, най-малко с десет милиона лева. Ако се задължите да живеете според нейните закони, тя е готова да прости дълга ви. Не живеете ли според законите ѝ, нищо друго не остава, освен да се нагърбите с десетки и стотици години да плащате. Да се откажете от нея, това е невъзможно. То е все едно да подпишете смъртната си присъда. Сега аз не искам да ви определям как трябва да живеете. Ще живеете и ще мислите, ще чувствате, както искате и разбирате. Докато сте в стадо, ще живеете и ще се движите по онзи път, по който ви води главатарят. Останете ли сами, ще разчитате на себе си. Сами ще си търсите пътя, сами ще намерите щастието си. Докато сте в ятото, ще следвате неговите закони. По-силните ще вървят напред и ще ръководят по-слабите. Така едни-други ще си помагате. И тъй, когато се срещат силен и слаб човек, те лесно се разбират. Силният помага на слабия, а слабият го слуша и изпълнява заповедите му. Обаче срещнат ли се двама души, еднакво силни, те веднага започват да спорят. Ако са учени, спорят върху истинността на известни теории. Това показва, че те живеят на физическия свят. Спор съществува на физическия свят. Всеки иска да се прояви, да вземе надмощие, но вместо това той започва да спори. Много естествено. Физическият свят е пълен с препятствия. Затова, като стане въпрос за работа, ще вземат здравия, а не болния. Болният слагат в болница, а здравия – на работа. Казват му какво трябва да направи и го оставят свободен. Като свършат работата си, и двамата ще бъдат доволни. Работи с най-силните си мисли и чувства, а слабите остави на почивка, да заякнат. Срещнеш ли такъв човек, не го учи как трябва да работи. Какви уроци ще даваш на способния музикант или художник? Те са имали учители, а сега вече са учители на себе си. Какво е нужно на съвременните хора? – Да излязат вън от затворите, на свобода, да дишат чист въздух. Какво ще стане с хората, ако влязат в херметически затворен замък? Първия ден ще се чувстват добре, но колкото повече минава времето, въздухът става нечист и те се оплакват от главоболие, виене на свят и т.н. – Какво им не достига? – Въздух. Следователно ограничителните условия, при които живеят хората, се дължат на отсъствието на въздух. На това се дължи голямото безпокойство и тревоги, които те преживяват. Отворете прозорците си, да влезе чист въздух отвън, и безпокойството, само по себе си, ще изчезне. Чист въздух и топлина на Любовта липсват на хората. Днес всички говорят за нови идеи. Обаче новите идеи не са за всички умове. Както обущата на едного не са удобни за другиго, така и новите идеи не прилягат на всеки ум. Обущарят казва, че прави хубави обуща. По какво се познава това? – По обущата, които прави на своите клиенти. Това още не показва, че и моите обуща ще бъдат хубави. Аз ще кажа мнението си само тогава, когато и на мене направи удобни и хубави обуща. При това добрият майстор, като взема мярка на крака, трябва да има предвид и с какви чорапи ще ги носи клиентът: вълнени, памучни или копринени. Ето защо, когато изнасяте една идея пред хората, трябва да имате предвид няколко условия: пред какви умове я изнасяте и как ще я възприемат. Една идея е ценна за човека тогава, когато приляга на неговия ум. Това значи да има той прави възгледи за живота.

Съвременният свят е пълен с нови идеи, но въпреки това хората не са доволни – все им липсва нещо. – Какво им липсва? – Любов към Бога. Възлюбете Бога и вие ще бъдете щастливи и доволни. – „Как и къде ще Го намерим?“ – Тръгнете по света да търсите най-добрия, най-разумния и най-любещия човек. Като го намерите, той ще ви покаже къде е Бог. Той е най-близо до Бога. Изобщо, търсете най-добрите хора, най-добрите майстори. Те ще ви посочат правия път. – „Как ще познаем кой човек е най-добър?“ – Ще опитвате, ще го изучавате. Как познавате най-доброкачествената свещ? Ако имате сто свещи, ще запалите една от тях и ще видите можете ли да четете свободно на светлината ѝ. Ако не можете да се ползвате от светлината ѝ, ще я изгасите и ще запалите втора, трета, четвърта свещ и т.н. Онази свещ, при светлината на която четете и разбирате всичко, е най-добра за вас. Следователно дръжте се за онази ваша мисъл, която хвърля светлина на пътя ви. Дръжте се за онова ваше чувство, което ви дава топлина и импулс в живота. Дръжте се за онази ваша постъпка, която внася сила в организма ви и усилва волята ви. Тази мисъл, това чувство и тази постъпка са най-важни за вас. Те са стъблото на вашето дърво, около което всички останали мисли, чувства и постъпки се обединяват. То ги организира. Любовта към Бога разрешава всички въпроси. Без тази Любов човек все ще се оплаква от някакъв недоимък. Той диша, но дробовете му не са достатъчно здрави, поради което не поема толкова въздух, който да пречисти кръвта му. Той се храни, но стомахът му е слаб, не може да извършва правилно храносмилането. Тази е причината, където той често е неразположен, натъква се на мъчнотии и противоречия. Мозък имаш, дробове имаш, стомах имаш, но въпреки това страдаш и си недоволен от живота. Неразположението ви се отразява върху отношенията ви към хората, затова ги делите на приятни и неприятни. Кои хора ви са приятни и кои – неприятни? Всеки човек, който ви желае доброто и работи за вас, помага ви в науката, във всички ваши предприятия, той ви е приятен и го обичате. Онзи, който не мисли за вас, не ви помага, не работи за вашето добро, не ви е приятен и не го обичате. Също така и вие сте приятни и обични на онези, за доброто на които работите.

Затова е казано в Писанието, че Бог люби онзи, който изпълнява волята Му и Го обича. Ето защо, няма човек на земята, който да не люби Бога, безразлично дали съзнава това или не. Бог е Онзи, Който помага на човека и работи за неговото добро. Невъзможно е да не обичаш онзи, който те обича. Ще дойде ден, когато всички хора ще обичат Бога съзнателно. Щом обичат Бога и Го познават, те ще обичат всички хора и всички живи същества. Няма живо същество на земята, в което Бог да не работи. Ще дойде ден, когато човек ще обича живота в цялата природа, от най-малките същества до най-големите. Това значи да живее човек с радост и благодарност, с готовност да помага на слабите и страдащите. Човек може да помага с мисълта си, но не всички са развили тази способност. Силна мисъл е нужна, за да се помага на хората. Коя мисъл е силна? Кои са отличителните ѝ качества? – Чистота и яснота. Тази мисъл наричаме още права. Който има такава мисъл, може с успех да учи хората и да им проповядва. Неговата мисъл е като огъня: нечистите неща стопява и изгаря. Който мине през този огън, стопява се, пречиства се и започва да свети. Тази мисъл лекува болни, отваря затвори и освобождава затворниците. Тя възкресява и мъртви. По въздействието на мисълта на човека върху вас познавате какво учение носи той. Всяко учение, което може да те пречисти да светнеш, е право. Не може ли да направи това, стой далеч от него. Учение, което показва какви трябва да бъдат отношенията ти към съществата от физическия, духовния и умствения свят, е право учение. То примирява хората с Бога и ги напътва към необятната Любов на космоса. Възлюбете Бога и мислете за Него така, както Той мисли за вас! Той има предвид всички живи същества и им помага. Той вижда и разбира страданията им и търси удобен случай да ги освободи от тях. На всеки човек Бог казва как да работи. На свещеника казва да проповядва и живее добре. На съдията – да съди справедливо и да бъде снизходителен. На учителя – да учи учениците си добре. На господаря – да се отнася добре със слугата си. На слугата – да работи добросъвестно и с Любов. На майката и на бащата – да възпитават добре децата си. На стражаря – да бъде разумен и да постъпва правилно при изпълняване на своя дълг. Значи всяка добра мисъл, която ви напътва към прави постъпки, е Божествена.

Слушайте, каквото Бог ви казва, и изпълнявайте волята Му. Като изпълняват законите Му, хората ще се обединят в едно цяло. Тогава няма да има добри и лоши хора, няма да има учени и прости – всички ще си помагат и ще се обичат. Тогава ще се изпълни стихът от Писанието: „Ще залича греховете им и ще изтрия всяка сълза от очите им“. И тъй, възлюбете Бога, за да бъдете полезни на себе си и на своите ближни. Който люби Бога, той вижда ясно нещата и знае как да помага. Той вижда, например, че в дадения момент един параход потъва с целия екипаж в Индийския океан. Разправя на близките си за това, което вижда, но те не виждат нищо. За да повярват, или трябва да четат във вестниците за тази катастрофа, или да проверят по друг начин. Като не виждат, те могат да вярват на думите му, но могат и да не вярват. Вярвайте на онова, което сами сте опитали и можете да проверите. Един турски султан често се разговарял със своя учен ходжа за небето, за Господа и за ангелите. Всеки ден ходжата му докладвал какво прави Господ в дадения момент, как живеят ангелите и т.н. Султанът се съмнявал в думите на ходжата и решил да го изпита. За тази цел той поканил един ден ходжата и гръцкия патриарх на гости в двореца, да си поговорят за духовни работи. Като поприказвали известно време, султанът заповядал на един от слугите си да донесе в един голям съд прясно, топло мляко и хляб, да закуси заедно с гостите си. Слугата изпълнил заповедта на султана, донесъл млякото и хляба. Седнали тримата да ядат, пръв султанът надробил хляба си, а след него и двамата духовници. След това султанът взел голяма лъжица и така разбъркал млякото, че хапките на тримата се смесили. Тогава той се обърнал към гостите с думите: „Нека всеки вземе лъжицата и яде само от своите хапки“. Ходжата учудено запитал: „Как ще познаем кои хапки са мои и кои – на патриарха?“ Султанът казал: „Ако не знаеш кои хапки са твои, отде ще знаеш какво прави Бог всеки момент?“ Ако не разбирате малките работи, как ще разберете големите? Вярвайте в това, което сами можете да проверите.

Ако вярвате във възможните неща, ще имате реални резултати; ако вярвате в невъзможните неща, и резултатите ви ще бъдат такива. Желая всички да вярвате в това, което е, а не в това, което не е. Вярвайте в Бога и в топлината на Неговата Любов.

Вярвайте в Бога и вървете напред! Днес или някога, Той ще ви се открие. Тогава ще се убедите, че думите ми са верни. Сега още не сте проверили думите ми и ще останете на особено мнение. Ще дойде ден, когато и вестниците ще пишат за това, което сега говоря. Макар че още не сте проверили истината, не казвайте, че думите ми не са верни. Провереното приемете в себе си, а непровереното оставете настрана, да чака времето си. Истина е това, което повдига духа, разширява душата, просвещава ума и облагородява сърцето. Реално е това, което работи за тебе. Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът“. По-точно казано: Аз съм провереният път, проверената истина и провереният живот. Който върви в този път, ще разреши всички противоречия в живота си. Тогава всички хора ще се ползват еднакво от благата на проверения и опитан път, на проверената и опитана истина, на проверения и опитан живот.

Божият дух носи всичките блага на живота!

от томчето Петър Дънов – Учителя
„Утринно слово“(1935-1936) – Топлината на любовта

SaveSave

1 comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *