Posted in Петър Дънов Смисъл на живота Философия

Закон за възможности – Закон Опуленс

Закон за възможности – Закон Опуленс Posted on януари 7, 2012Вашият коментар

беседа от Учителя Петър Дънов изнесена на 9. 01. 1929г.

Размишление върху милосърдието.

Кое число сме днес? – Девети януари. – Каква част от годината представя числото девет?

Срещате един търговец, който купува стока, пълни дюкяна си. По цели дни той търчи от един пазар на друг, да купува стока. Сърцето му трепва, свива се, да купи колкото се може повече стока. Като напълни дюкяна си, сърцето му пак трепти, но сега има друго желание, час по-скоро да продаде стоката си, да изпразни дюкяна си. Как можете да си обясните тия противоположни състояния на търговеца? Не е ли това противоречие? Днес го виждате как пълни дюкяна си, след известно време се стреми да го изпразни, да продаде всичко.

Този процес се извършва и в природата. Най-големият търговец в света е сърцето: ту се пълни, ту се празни. Когато работите на този търговец вървят добре, всички го почитат, но забъркат ли се работите му, той се обявява във фалимент. При това положение всички негови клиенти го изоставят. Движението на сърцето показва, че в природата съществува ритмус. През време на движението, в сърцето първо се явява едно течение, което отговаря на възприемане. Когато възприемането достигне най-високата си точка, в сърцето се явява течение, противоположно на първото – изпразване. Това са тъй наречените процеси на възлизане и на слизане. Сърцето на сегашния човек не е дошло още до своето усъвършенстване, още има да се развива. Ако разгледате сърцето на мъжа и на жената, ще видите, че те се различават по строеж, по кръв, по нерви, по пулс и т.н. Наблюдавано е, че между процесите, които се извършват в сърцето на мъжа и в това на жената, става пълна обмяна: когато сърцето на мъжа се пълни, сърцето на жената се празни. Обратно: когато сърцето на жената се пълни, сърцето на мъжа се празни. Невъзможно е в един и същ момент две сърца да се пълнят или празнят. Сърцата на мъжа и на жената образуват елипса. В този смисъл, двете сърца образуват човека.

И тъй що е човекът? – Човек представя елипса, която има два центъра, два полюса, две сърца. В природата тия полюси се поляризират, а от време на време сменят местата си. Да се мести един център, това значи, да се проявява. Мнозина говорят за природните закони, но не ги разбират. Не само обикновените хора, но даже и учени, капацитети в науката, не разбират, какво всъщност представя един природен закон. Всеки природен закон подразбира извършване на един процес в две противоположни посоки, докато се образува кръг. Запример, съдбата, съденето е природен закон. Когато съдят някого, започва един процес, който върви в две противоположни посоки, в лява и в дясна. Това показва, че когато отсъжда едно дело, природата никога не съди само един човек. Едновременно тя съди и мъжа и жената в човека. Всякога делото се свършва в полза на жената: мъжът се осъжда, а жената се оправдава. За всяко нещо е виновен мъжът. От хиляди години насам мъжът се мъчи да осъди жената, но не успява. Правото е на страната на жената – Защо? – Защото мъжът никога не е страдал. Какво нещо е страдание, той не знае. Мъжът мисли, че като воюва, като го раняват, като гладува, той страда. – Не, това още не е страдание. Ако става въпрос за страдание, само жената знае, какво нещо е страданието.

Сега, като говоря за мъжа и за жената, аз ги разглеждам като принципи в живота. Мъжът представя грубият принцип в живота, от който произлиза злото. Жената представя мекият принцип, от който произлиза доброто. Обаче, и двата принципа имат една и съща основа. Рече ли човек да се отдели от общата основа, да се прояви като самостоятелна единица, която мисли, чувства и действа по своя инициатива, той е дал път на злото в себе си, т.е. на грубият принцип в природата. Докато мисли, че е независим, че няма подобен на него, човек е на крив път. Човек е свободен и може да се прояви дотолкова, доколкото е дал път на Божественото начало в себе си. Вън от Божественото той не е свободен. Това се отнася до мъжкия принцип в човека, който иска да се прояви, да се прослави, безразлично в каква външна форма се проявява, като мъж, или като жена.

Двама души тръгват от един общ пункт. До известно място вървят заедно. После те се натъкват на един кръстопът. Единият настоява да вървят наляво, другият – надясно. Всеки иска да се прояви, неговата дума да се чуе. Като не дойдат до никакво споразумение, единият тръгва надясно, другият – наляво. След известно време те се срещат, поздравяват се и пак тръгват заедно. Възможно е единият от тях да закъснее малко в пътя си. Важно е, човек да реализира желанията си: колко време е било нужно за реализирането им, не е важно. Такова е отношението между двата принципа в природата, които излизат от общия център, но впоследствие се разделят, поляризират се. Всеки принцип трябва да реализира желанията си, като се движи по свой път и работи със свои специфични методи. В пътя на движението си, човек образува и прави, и криви линии. По-леко е да се движи човек по прави линии, отколкото по криви. Кривите линии подразбират сложно движение. Обаче, не мислете, че всякога движението по права линия е свързано с доброто, а движението по крива линия е свързано със злото. Има прави линии на доброто, но има и прави линии на злото. Има криви линии на доброто, има и криви линии на злото.

Злото и доброто са относителни величини. Това, което е зло за едного, за другиго е добро. Обратно: това, което е добро за едного, за другиго е зло. Запример, ако отидете на гости в дома на някой земеделец, той веднага ще заповяда да заколят за вас едно агънце и да го опекат. Цялото семейство е доволно, че сте ги посетили и всички се нареждат около трапезата, ядат, смеят се. Те мислят, че са направили добро, като са заклали едно агънце, за да ви окажат по-голямо внимание. Всъщност, клането на животни е престъпление. От гледището на животните, това е зло. Какво по-голямо зло можете да причините на едно животно от това, да отнемете живота му? В живота на човека има такива желания, които, ако се реализират, причиняват един род страдания; ако не се реализират, причиняват друг род страдания. Обаче, има и такива желания, които и като се реализират, и като не се реализират, причиняват радост. Има радости в живота на човека, които носят след себе си скръб; има и такива скърби, които носят след себе си радост.

Мнозина очакват радостите в живота им да следват една подир друга. За физическия свят, обаче, това е невъзможно. Само в Божествения свят, който включва всичко в себе си, радостите могат да бъдат непреривни. В човешкия живот скърбите и радостите се намират в отношение 2:1; на две скърби, една радост; на две злини, една добрина. Радостта е по-интензивна от скръбта, затова на две скърби се пада една радост. Колкото повече човек напредва в духовно отношение, толкова повече радости има. Тогава отношението на скърбите и радостите е обратно. На една скръб се падат две радости: 1:2. Духовният човек и като страда, пак се радва. Такова е било състоянието на мъчениците във времето на християнската епоха, когато били изгаряни за своето верую. Понеже разбирали смисъла на страданията, те се радвали, че били удостоени да страдат за своята идея. Който не разбира смисъла на страданията, той се мъчи, роптае, недоволен е, че страда. Ако искате да знаете, дали сте обикновен човек или духовен, проследете на колко страдания, колко радости ви се дават. Ако на две страдания имате една радост, вие сте обикновен човек. Ако на едно страдание ви се падат две радости, вие сте от напредналите ученици. Човек трябва да гледа на страданията като на условия да прояви душата си. В духовния свят, между многото радости е допуснато едно страдание, като един необходим дисонанс. Както в музиката е необходим поне един дисонанс, така и в духовния живот е нужно едно страдание.

Съвременните хора трябва да знаят, че в Битието съществува един велик закон, наречен, опуленс – закон за възможности. Окултистите го наричат закон на радости и на скърби, на щастие и на нещастие, на ученост и на невежество, на богатство и на сиромашия, на здраве и на болест. В кое от тия положения ще се намери човек, това е строго определено – зависи от работата, от усилията на човека. Срещате един търговец, който ви се оплаква, че дюкянът му е пълен със стока, добре нареден, но няма клиенти, никой не влиза да пазарува. Като гледа, колко добре работят съседите му, той се чуди каква е причината на това. Много просто – другите търговци са работили, затова днес жънат последствията на своята работа и труд. Гледате две съседни ниви. На едната нива житото е израсло високо, класовете му са едри, пълни. Другата нива е обрасла с бодили, тук-там стърчат по няколко класа жито. Коя е причината за двата различни резултата? – Първият земеделец е разорал два-три пъти нивата си и след това я засял с добро семе. Вторият земеделец я разорал само един път и небрежно хвърлил семето. Първият земеделец е работил на нивата и вярвал в добрия резултат. Вторият хвърлил житото и не се интересувал от резултата. Следователно, ако търговецът, на когото работата не върви, вложи вяра, че ще дойдат клиенти, че работата му ще напредне, наистина положението му ще се подобри: днес ще дойде един клиент, утре двама, докато един ден той се види обиколен с много клиенти. Стоката му ще се търси, както на съседите. Като вярва и мисли добро, човек постепенно привлича доброто на своя страна.

Като ученици, вие трябва да прилагате вярата в живота си, за да постигнете своите желания. Какви са желанията на ученика? Ученикът има желание да придобие знания, да бъде талантлив, да бъде здрав, за да се прояви. Да се прояви човек, това е естествено желание, но важно е в каква посока ще се прояви. За да се проявят умът, сърцето и волята на човека правилно, нужно е те да бъдат добре развити. Това не се постига изведнъж. Камък по камък трябва да слага човек в своя ум и своето сърце, за да може един ден да изгради нещо цялостно. За да се образува една капка вода, милиони частици водород и кислород трябва да се съединят. Други милиони частици са работили, за да образуват втора капка вода. И така, капка след капка, те се събират, за да образуват реки, морета и океани. Така се групират мислите една с друга, за да образуват една мисъл-форма, видима или осезаема от всички.

Човек трябва да разбира законите, за да се ползва разумно от условията на живота. Които не разбират законите мислят, че могат да постигнат всичко по магически начин, като Мойсея. Наистина, Мойсей махна с тояжката и постигна нещо, но той имаше знания. Мойсей беше изучавал великата окултна школа в Египет, той беше посветен. Той трябваше да се роди евреин, да бъде хвърлен във водата, дето дъщерята на фараона да го види и възлюби. Мойсей не беше обикновено дете. И като малко дете, турено в кошница, той беше с отворени очи. Царската дъщеря го възлюби и пожела да го вземе за свое дете. Това съчетание на условията беше предвидено от невидимия свят, за да може Мойсей да отиде в Египет, да се учи в Школата на Всемирното Бяло Братство, която по това време се намираше там. Мойсей обичаше своя народ и като гледаше несправедливото отношение на египтяните към евреите, чувството на справедливост силно говореше в него. При една разправия между евреин и египтянин, на която Мойсей беше зрител, в него възникна силно негодувание към египтянина, като виновник на разправията, и той се нахвърли върху него и го уби. След това той зарови тялото му в пясъка и се скри, като мислеше, че никой не го е видял. На другия ден двама евреи се разправяли помежду си. Мойсей пожелал да ги примири, но единият от тях му казал: „Да не мислиш, че и мене можеш да убиеш и заровиш в пясъка, както направи вчера с египтянина?“ Тогава Мойсей се уплашил и избягал в пустинята, дето прекарал цели 40 години, като овчар.

Какво представя пустинята? – Живот на чистота. В пустинята човек може да научи чистотата и после да влезе между хората да им помага. Цели 40 години трябваше Мойсей да пасе овцете, да изучава живота на овчарите, за да стане истински ученик и да бъде изпратен в Египет, да освободи евреите от робството, в което се намираха. Следователно, който иска да стане ученик, той трябва предварително да е минал през овчарството, да е пасъл овце, да е носил овчарска тояга. Окултният ученик трябва да има дълбоки разбирания за нещата. Цели 40 години трябваше Мойсей да пасе овце в пустинята, да съзерцава, да размишлява, за да го изпрати Бог в Египет, да освободи своя народ от египетското робство. В първия момент Мойсей се отказа да изпълни мисията си, понеже заекваше. Бог му каза, че ще изпрати при него брата му Арона за помощник. Кога човек заеква? – Когато нещо не му достига. Мойсей разбираше външната, механическата страна на живота много добре, но трябваше още много да мисли, докато дойде до онази дълбока мисъл, да разбира вътрешния смисъл на живота. Да разбира човек само външната страна на нещата, това е индивидуалният живот. Законите на Мойсея говорят именно, за външно разбиране на живота. Те бяха много строги. Ако тези закони се прилагат днес, човечеството не би ги издържало. Всеки момент хората щяха да се намират под тяхната отговорност.

Моисеевият закон е съществувал на времето си, но и до днес още се прилага между хората. По външен или по вътрешен път, той всякога се налага. Когато човек наруши един от великите Божии закони, Моисеевият закон се прилага върху него във вид на нещастие, страдание, болест, смърт и т.н. – Нали човек е свободен да се прояви, както иска? – Човек е свободен само в любовта. Вън от любовта, той няма никаква свобода. Любовта прави човека свободен, а безлюбието го ограничава. Казвате, че Моисеевият закон е строг. Той е чукът на скулптура, който удря върху камъка, да извае нещо от него. Ако удря, без да извае нещо добро, чукът е безпредметен. Обаче, ако извае една хубава статуя, чукът е на мястото си. Често хората изпадат в една обща грешка, а именно, всеки си мисли, че като него друг няма. Това се отнася само за Бога, за Цялото. Като Бога няма друг в света, но като частите има много. Много са частите в света, но и те имат нещо, по което си приличат. Много търговци има в света, и всички имат строго определена цел: да купуват стока и да я продават.

Сега, щом сте дошли на земята, вие ще изучавате закона опуленс, да видите, че човек минава през двете възможности на живота; той ще страда и ще се радва. Които не разбират този закон, търсят живот без страдания, или поне страданията да се разрешават сами по себе си, без никаква работа. – Не, щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, разумно да се справя със страданията и мъчнотиите си. Само високо духовният човек може да мине сравнително лек живот, защото знае, как да решава задачите си. Обикновеният човек, обаче, ще мине през всички перипетии, през които семето минава: ще изникне, ще цъфне, ще завърже плод и ще узрее. Това са процеси, които създават ред противоречия в човека, но той неизбежно трябва да ги реши. Правата мисъл разрешава правилно задачите на човека. Лесно е да каже човек за себе си, че постъпките му са прави, но той трябва да знае, как неговите постъпки се отразяват и върху ближните му, а не само върху него. Ако постъпката на един ученик е добра, тя първо трябва да срещне одобряването на учителя, а после и на съучениците му. Не я ли одобри, учителят има право да изпъди ученика вън от класа. Ама постъпката на учителя била груба. Това е въпрос на разбиране. Ако учителят е силен, той ще изпъди ученика навън, ще му даде добър урок. Ако е слаб, той ще започне да му говори, да обяснява, защо постъпката му не е добра. Има ли нещо лошо в изпъждането на ученика вън от класа? По отношение на този ученик, учителят е силна, буйна река, която всичко завлича. За да не го завлече, тя го изпъжда навън. Като знае това, ученикът трябва да бъде послушен, да не излиза срещу силните течения и движения в природата. Трябва ли човек да се постави срещу движението на земята? За да не го завлече земята, човек трябва да стои на километри далеч от нея.

И тъй, когато дойде до положение да изправя своя характер, или някои свои погрешки, човек трябва да бъде абсолютно безпощаден. Някои мислят, че като отидат на небето, там ще изправят погрешките си. Това значи, да мисли човек, че като стане професор, тогава ще изправи погрешките си. – Не, човек изправя погрешките си, докато е в училището, докато се учи. Мнозина се отказват от изправяне на погрешките си, понеже и без това животът им бил пълен с безпокойства и страдания. Наистина човек има страдания, но той има и радости. Като хвърля мрежата във водата, рибарят размътва водата, но с това заедно и риба лови. Ако водата не се размъти от мрежата, никаква риба не може да се улови. Помнете: каквото изпитание и да ви дойде, не бързайте да се произнасяте върху него, не роптайте против Бога. Който се е опитал да каже празна дума по адрес на Бога, той всякога се е намирал вън. – Къде вън? – Вън от школата, вън от живота. Ще кажете, че това е страшна работа. Не е страшна, но разумна. Човек трябва да знае, какво и как да говори. Че някой страдал, че паднал на пътя и се окалял, това не влиза в сметката на разумния свят. – Ама достойнството си изгубих. – Христос не изгуби ли достойнството си, когато цял легион римски войници се поругаха с Него? При това, Той не беше обикновен човек, но Син Божий, дошъл на земята да спаси човечеството. Невидимият свят не можа ли да помогне на Христа? Друга беше задачата на Христа. Той трябваше да понесе тия страдания, за да прокара път към Божествения свят. С всеки удар, който идеше от камшиците на римските войници, Христос правеше връзка с разумния свят. Всеки удар служеше на Христа за път, по който Божествената енергия течеше към Него.

Следователно, когато иска да възпита хората, Бог първо им взима ума, и те започват да се бият едни други. Щом се бият помежду си, то е все едно, че възстават против Бога. Щом възстанат срещу Бога, те получават бой на общо основание. Няма човек в света, прост или учен, който, като е влязъл в борба със силния, да не е платил. Казано е в Писанието: „Не води борба със силния“. – Защо? – Защото Божиите закони са всякога справедливи. Още преди създаването на вселената, Бог е предвидил всичко. Той е определил, кои души, кога трябва да се радват и кога да страдат; кои да падат, и кои да се повдигат. Всичко, което става в света, е допуснато да стане, с цел човешката душа да се подигне. – Не може ли светът да бъде създаден по друг начин? – Тъй както днес е създаден светът, по-добър начин от този не може да се намери. Щом сте дошли на земята, вие трябва да бъдете готови да страдате и да се радвате, да умирате и да се раждате. Както добрият ученик пита учителя си за всичко и слуша неговия съвет, така трябва да постъпва и човек по отношение на Бога. Той трябва да се допитва до Бога и да слуша Неговите съвети. Не се ли допитва човек до Бога и върши всичко по свое лично разбиране, той ще се намери вън. И жената ще бъде изпъдена навън, както и мъжът.

Като казвам, че правото е винаги на страната на жената, аз имам предвид принципа на любовта, мекия принцип във всеки човек. Любовта никога не може да греши и не може да бъде съдена. Човешката мъдрост, обаче, резултат на човешкия ум, всякога има условия да греши. Щом греши, човек ще бъде изпъден навън, да изпита лошите условия на живота: студ, мрак, лишения. Който се поддава на съветите на човешкия ум, без да се допитва до Божественото в себе си, той има условия да греши. Значи, всяка крива мисъл, всяко криво чувство в човека все ще имат някакво външно отражение върху него. Когато иска да смири някого, Бог му дава известен физически недостатък, като противоречие в живота му, чрез което да расте и да се повдига. Моисей разполагаше с голяма сила. Той направи десет големи чудеса, но като ставаше въпрос за говорене, там отстъпваше. И тогава той трябваше да се обръща към брата си Арона, човек красноречив. Моисей представя Божественото в човека, а Арон – човешкото. Моисей възприемаше направо от Божествения свят, а Арон предаваше. Така съединени, те представяха по-голяма сила, отколкото всеки един поотделно.

Законът опуленс – закон за възможностите, за благоприятните условия, показва, че човек е в сила да се справи с всички свои състояния. Защо е станало нещо така, а не иначе, не питайте. Скъса ли се една струна на цигулката, турете нова. Паднете някъде и навехнете крака си. Превържете крака си и вървете напред. Кажат ви една обидна дума, турете я настрана и я забравете. Ако кажете на някого една обидна дума, турете обидната дума настрана и изправете погрешката си. Дойде ли въпрос за постъпките ви, не чакайте хората да се произнасят за тях, дали са прави или не. Сами преценявайте постъпките си и като намерите, че една постъпка не е права, веднага я изправете. Съвременните хора са дошли до положение сами да се изправят. В това отношение вие трябва да бъдете художници, всеки момент да работите в себе си, да изправяте кривите линии на вашия характер. Не работите ли върху себе си, вие ще се намирате под постоянен вътрешен гнет и ще се чудите, какво сте очаквали, а какво е излязло. Какво може да очаква човек? Като се роди на земята, човек трябва да живее добре. Колкото години му са определени да живее, той трябва разумно да ги използва. Не живее ли добре, човек неусетно ще се намери пред смъртта и ще съжалява, че нищо не е разбрал от живота. Който е живял добре, той не съжалява, че заминава за другия свят. За него смъртта е промяна, през която всеки човек трябва да мине. Който се е родил, той трябва да знае, че ще умре. Раждането и смъртта са един и същ процес. Който не иска да умира, той не трябва да се ражда. – Кога умря Адам? – Когато роди Ева. – Кога умря Ева? – Когато роди Каина, своя престъпен син. Ева живя и след това, но както раждането на Ева подготви смъртта на Адама, така и раждането на Каина, подготви смъртта на Ева.

Следователно, във всеки човек има такива мисли, чувства и желания, които подготвят неговата смърт. Същевременно, в него има и такива мисли, чувства и желания, които подготвят неговото раждане. Първите водят в крив път, а вторите – в Божествения път. Ако човек приложи закона на вярата в живота си, той ще образува само един център в себе си, ще познае Бога и ще Го постави на Неговото място. Това значи, да придобие човек Вечния живот. Христос казва: „Това е Живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“.

Успехът, знанието, придобивките на човека в живота зависят от вътрешната му връзка с Бога. Щом има тази връзка в себе си, човек трябва да знае програмата си за всеки ден и да я изпълнява. Не знае ли човек програмата си на деня, това показва, че връзката му с Бога или е неправилна, или е прекъсната. Изобщо, силата на човека седи в тази връзка. Щом връзката е прекъсната, човек е слаб. Тази е причината, поради която хората се съединяват в общества, в сдружения. Слушате да се говори, че хората трябва да се обединят, за да постигнат известна цел. Добре е да се обединяват хората, но злото седи в това, че след като се групират в едно цяло и постигнат целта си, отново се разединяват. Когато силни хора се обединяват, те образуват неразривно цяло. Мъдрецът, силният човек е подобен на слънцето, което е на небето: само изгрява и залязва. Какво е мнението на астрономите за слънцето и за звездите, не е важно в дадения случай, но слънцето ни говори, че човек трябва да бъде мъдър, силен. Тъй щото, ако човек иска да знае, какъв трябва да бъде, нека погледне към слънцето, към луната и към звездите. Слънцето учи човека постоянно да дава. Луната го учи как да се пълни и празни, как да разбогатява и осиромашава, а звездите го учат, как да задържа благословението в себе си. Звездите представят учените хора, капацитетите в живота. Луната представя науката, научните системи. Когато изгрее, луната може да покаже пътя на човека, но живот не може да му даде. Същото можем да кажем и за науката. Тя посочва пътя на човека, но живот не му дава. Единственото нещо, което дава живот на човека, това е слънцето. Значи, само Бог е в сила да ни даде живот, да ни достави всички блага необходими за живота.

И тъй, за да бъдат отношенията на хората към Бога правилни, те трябва да разбират Божия закон така, както Моисей го е разбирал, както Христос го е разбирал и както днес се проповядва. Моисеевият закон беше закон за физическия свят. Христовият закон беше закон за децата. Христос имаше предвид възпитанието на човечеството, както децата се възпитават. Новият закон, който сега иде, има предвид да научи хората да живеят. Досега хората са били носени на ръце, възпитавали са ги само, а днес вече ги учат. Свърши се времето на кърмачеството. Днес хората изучават Божественото знание, от което зависи техния бъдещ живот. Този е пътят по който човек може да се справи с условията, при които живее. Докато не разбере и приложи Божественият закон в живота си, човек всякога ще се намира под влиянието ту на своята личност, ту на обществото, ту на света.

Личността, обществото и светът са променливи величини, вследствие на което и резултатите на тяхната работа са непостоянни. Обаче, народът, човечеството и Бог са постоянни величини. Народът, човечеството и Бог работят, и тяхната работа внася живот в човека. Обществото представя личността на народа, светът – личността на човечеството, а човешката личност – личността на индивида. Това са три преходни фази в човешкия живот. Казано е в Писанието: „Образът на този свят прехожда“. Това значи, образът на сегашния свят, на сегашното общество и на сегашния човек прехождат. Никой човек не е запазил образа на своята личност неизменен. Човек се стреми към неизменното, към вечното, било в наука, в изкуство, в живот. Мислите, чувствата и желанията на човека трябва да бъдат вечни, както е вечно Словото на Христа. Всеки може да бъде подобен на Христа, на Бога. Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Затова, човек трябва да приложи Божествения закон в живота си, а не Моисеевия. Моисеевият закон ограничава, а Божественият – освобождава.

Следователно, човек трябва да бъде свободен във физическо, в сърдечно и в умствено отношение. Тялото, сърцето и мозъкът му трябва да бъдат свободни. Когато тялото е свободно, органите изпълняват правилно своите функции. Когато сърцето е свободно, чувствата се изявяват правилно. Когато мозъкът е свободен, мислите се приемат и предават правилно. Всеки момент следете мисълта си, да видите, какви мисли ви занимават: положителни или отрицателни. В това отношение, окултният ученик трябва да бъде изправен. Той трябва да трансформира мислите си, състоянията си, да живее в положителното. Ученикът трябва да знае, защо е болен, защо има неуспехи в живота си.

И тъй, който иска да бъде полезен на ближните си, да изпълнява волята Божия, той трябва да има знания. Сегашното знание не допринася много на човека. Не е въпрос да обърнете човека към Бога по външен, механически начин. Да научите човека на служене на Бога, това е вашата задача. Вяра без служене нищо не струва. Служенето на Бога и изпълнението на волята Му, това осмисля живота на човека. Щом искате да изпълнявате волята Божия, вие трябва да се вслушвате в Неговия глас, както и в гласа на всяко живо същество, изпратено от Бога. И адептът се вслушва в този глас. Ако е объркал пътя си, той ще приеме услугата и на най-малкото дете, което може да го напъти.

Това, което говорих в днешната беседа, отговаря на числото девет – резултат. Наистина, всичко, което днес става в света, в обществото, в живота на личностите е резултат, вследствие на известни сили, на известни причини, които са действали в далечното минало. По силата на закона за причини и последствия, хората казват, че родителите са виновни за постъпките на децата си, както и децата – за постъпките на родителите си. По новия закон, обаче, нито децата ще бъдат виновни за престъпленията на родителите си, нито родителите – за престъпленията на своите деца.

Сега, от вас, като ученици, се изисква да имате търпение, спокойно да решавате задачите и противоречията в живота си, както Бог, при създаването на света, е имал великото търпение да събира микроскопически частици от материята, за да създаде великата вселена, която виждаме пред нас. Знаете ли, колко труд, какви усилия на милиони същества са вложени в създаването на земята? Лесно е да се каже, че земята е създадена в един ден, както е писано в Стария Завет, но ако отворите страниците на живото Битие, там ще разберете, какво представя този един ден. Като разберете, как е станало създаването на земята, вие трябва да кажете: „При това положение на нещата, и аз мога да работя, както са работили всички същества преди мене, както работят тия същества и днес“.

Като ученици, вие трябва да изучавате закона опуленс, според който можете да подобрите условията на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля. По този начин вие ще подобрите условията за развиване на вашите дарби и способности. Това е една от красивите работи в живота на всеки човек, както и на ученика специално.

Бог е Любов. Божията Любов носи щастие.

Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие.

Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина носят всичкото щастие.

Лекция от Учителя, държана на 9 януари 1929 г., София – Изгрев
из томчето „Смени в природата“ – ООК – VІІІг. /1928-1929г./

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *