Posted in Петър Дънов

Светилник на ръцете и на нозете

Светилник на ръцете и на нозете Posted on ноември 10, 2010Вашият коментар

беседа държана от Учителя П. Дънов на Седемте рилски езера през 1937г.
„Лъчи на живота“, Съборно слово 1937-1938г.
Изд.Бяло братство

Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на нещата. Правилното разбиране носи обновяване. Човешкият дух трябва да се обновява. За тази цел всеки ден човек трябва да прибавя по нещо ново към своите разбирания. Ето, откакто светът съществува, хората говорят за Любовта, но ако ги запитате какво представлява Любовта, ще получите толкова отговори, колкото хора има на земята. В разбиранията на хората за Любовта няма единство. И за вярата те нямат еднакви разбирания. И за надеждата също така нямат еднакви разбирания. Това се дължи на факта, че всеки иска да наложи своите разбирания за меродавни. Когато отваря очита си, човек не създава света, но го вижда такъв, какъвто е в действителтост. При това положение на нещата в разбиранията на хората няма единство. Обаче когато художникът започва да рисува една местност, той я представя в такива краски, които не отговарят на действителността. Когато се произнасяте за даден човек, вие казвате, че той е много добър или много лош. И това не е вярно. Защо? – Защото го сравнявате по отношение на човека. Сравнявате ли го по отношение на някой ангел, вие не можете да кажете, че е добър или лош човек.

Какво представлява думата добър в конкретен смисъл? – Доброто е съществена храна за душата. Доброто има отношение към злото. Обаче, ако човек едновременно приеме и доброто, и злото като храна, той ще се разстрои. Например, докато пие чиста балканска вода, човек е в естественото си сътояние. Започне ли от време на време да употребява ракия, вино, ром и други спиртни питиета, естественото му състояние се нарушава. Човек трябва да бъде трезв, да пази своето естествено състояние на духа, на мислите и чувствата си. Имате приятел с когото добре се разбирате. Вие сте в естественото състояние на вашите чувства. Приятелят ви иска да му услужите с известна сума, като ви обещава да я върне в скоро време. Вие му услужвате, но той не връща парите ви. Защо? – По две причини: първо той мисли, че като ваш приятел може да ги върне когато пожелае. Второ той мисли,че е все едно дали парите ще бъдат при вас, или при него. Това обаче разваля естественото състояние на вашите чувства към него. В края на краищата вие се скарвате. Какво печелите от това скарване? – Едно ново чувство- неприязненост, омраза. Значи старото е заместено с нещо ново -нова снаха е дошла. Доброто е първата жена на човека, а злото – втората, лошата жена. Доброто е първия, добрия  мъж, а злото – втория, лошия мъж. Значи доброто се жени за злото. В този смисъл човек се жени по няколко пъти на ден ту за доброто, ту за злото.

Какво представлява женитбата? – Женитбата е закон на съчетание. Това съчетание трябва да става непреривно. Както животът е непреривен процес, така и женитбата е непреривна. Като се ожени за доброто, човек трябва да изключи злото от своя живот. Защо? – Защото доброто изключва злото от себе си. Но и злото изключва доброто. Значи доброто и злото са две неща, които взаимно се изключват. Понякога човек е недоволен от доброто. В помощ му идва злото – тонира го. Злото казва на доброто: „Има един човек, който не е доволен от теб. Моля ти се , прати го при мене.“ Доброто веднага изпраща недоволния при злото. Щом той почне да въздиша, да страда, доброто казва: „Прати този човек при мен.“ Злото го изпраща, защото знае, че в случая доброто ще го тонира. Две школи има в света – школата на Доброто и школата на злото. Когато някой ученик от школата на Доброто е недоволен, веднага го изпращат в школта на злото. И обратно, когато някой ученик от школата на злото е недоволен, веднага го изпращат в школата на Доброто. Двете школи си услужват взаимно.

Като ученици вие трябва да имате правилни разбирания. „Кой са правилните разбирания?“- Много просто! Да разбира човек една дума правилно, това значи да влага в нея само онова съдържание, което тя има. Например някой казва:“Аз съм господар.“Това значи:“Всеки, който иде при мене, трябва да ми слугува и точно да изпълнява моите заповеди.“ „Аз съм слуга.“ Това значи:“Аз съм човек, който изпълнява всичко, което му се каже. Аз нямам свое мнение.“ Следователно кажете ли в себе си, че сте господар, запитайте се слуша ли се думата ви. Ама  аз съм слуга.“- Щом си слуга, запитай се на кого служиш.

Прави разбирания се искат от хората. Кривите разбирания развалят добрите работи. Един английски археолог намерил една златна монета, върху която имало ценни надписи, но понеже била зацапана, не могло да се прочете какво е било написано. Като човек на удобствата той не си направил труд сам да я изчисти, но я дал на слугата си, той да свърши тази работа. Слугата взел монетата, погледнал я от едната и от другата страна и си казал: „Навярно господарят иска така да я изчистя ,че да светне, за да види каква е монетата.“ Той се заел грижливо да я изчисти и като видял, че монетата светнала, понеже била златна, радостно я занесъл на господаря си и казал: „Господарю, много добре изчистих монетата, цяла свети.“ Археологът погледнал монетата и със съжаление казал:“Да ,ти си я изчистил повече, отколкото трябва – изтрил си и написаното вурху нея. Монетата беше ценна не толкова като чисто злато, но като написана.Писаното върху нея я правеше ценна.“

Съвременните хора правят същата погрешка, каквато слугата на археолога е направил.Като искат да изправят една своя черта от характера, те усилено търкат своя характер, докато светне. Като светне , те се радват, че са от чисто злато, но с туй заедно те са изтрили онова, което Бог ог създанието им още е написал върху тях. След това, радостни и доволни, те отиват при Господа да покажат, че са чисти и светли. Но за Господ не е важно да види, че сте направени от чисто злато. Той знае това. За Него е важно написаното върху златото. По-добре  е за човека да отиде при Господа като грешник, със своите слабости, отколкото да се яви чист, светнал, без никакво съдържание в себе си, без нищо написано. Щом е дошъл на земята, човек трябва да бъде доволен от написаното върху него. Това не значи, че той сам трябва да пише върху себе си, но трябва да запази онова, което първоначално Бог е написал в душата му. Човек представлява археологическа монета, върху която Бог в началото още е писал. В процеса на своето растене и развитие той се е цапал и чистил, но все пак са останали полепнали непотребни частици, които говорят за терена, през който е пътувал. Днес му предстои да се чисти, но не и да се изтърка, да заличи написаното върху себе си. Красиви неща има написани върху вас. Трябва ли ученикът да заличи знанието, което е придобил от своя учител? Ако рече да заличи знанието, което учителят му е предал с любов, това показва, че той е дал място на гордостта в себе си. Гордостта е една от непотребните частици върху неговата монета. Тя трябва да се заличи, а не знанието.

Момъкът обича една мома. Пише и любовни писма, нарича я ангел, божество, но щом се ожени за нея, нарича я дявол. Как стана дявол? Защо по-рано беше написал върху нея думата ангел,а след известно време заличи тази дума и я замести с думата дявол? Защо мъжът, като се ожени не вярва на своята възлюбена2 Той и приписва ред отрицателни качества, цапа я отгоре, докато най-после тя реши да го напусне. При това положение и тя е недоволна от него, и той от нея. Защо се ожениха един за друг и защо се разделят? Вие и досега се чудите как е възможно мъж и жена, които са се обичали, да са недоволни един от друг. Няма защо да се чудите. И вие се намирате в същото положение по отношение на Първата причина. Излезли сте от Първата причина, слезли сте на земята да работите, да изпълнявате Нейната воля, но щом нещата не стават според вашето желание, вие сте недоволни от себе си, от окръжаващите. Щом сте недоволни от себе си, вие сте недоволни и от Бога. При това положение и Той не може да бъде доволен от вас.

Какво трябва да прави жената, когато мъжът и приписва ред отрицателни качества? Или какво трябав да прави мъжът, ако жената му приписва отрицателни качества? Щом се намерят в това положени, и мъжът, и жената трябва да постъпят като Сократ, при когото отишъл един физиогномист и му изнесъл ред отрицателни черти от неговия характер. Като го слушали така да говори, учениците на Сократ се възмутили от поведението му. Обаче Сократ отговорил спокойно, без възмущение: „Всичко това е вярно. Едно време аз бях такъв, но с усилия на волята си преодолях своите слабости. Днес аз живея нов, чист живот.“ – Този е правият начин за разрешаване на въпроса. Така трябва да каже жената на своя мъж, или мъжът -на своята жена.

Често между религиозните се повдига въпросът за кръста – какво нещо е кръста и трябва ли да се почита? Да се повдига този въпрос, това значи да не се разбира. Кръстът символизира вярата, котвата-надеждата, а сърцето-Любовта. Който има вяра -той носи кръста в себе си. Кръстът разрешава мъчнотиите в живота. Кръстът подтиква човека към придобиване на знание, на мъдрост. Хората се страхуват от кръста, защото го свързват със страданието. Те не знаят,че страданието е светът – област, която няма нищо общо с кръста. Страданието отваря пътя на човека към Божествената Мъдрост, към познаване на тайните на живота и на Природата. В този смисъл страданието носи велики блага за човека. На земята страданията са временни. И грехът е временен. Лошото на греха се заключва в това, че заличава красивото, великото, което е написано в човешката душа. Грехът заличава Божественото в човека. Радвайте се, че грехът, престъплението са временни. Те минават-заминават, напущат човека – и той остава чист, какъвто първоначално е бил.

Трябва ли да се носи кръст? Като наблюдавам хората, виждам, че те носят не един, а множество кръстове. Човек може да носи много кръстове, важното е обаче да има вяра. Кръстът е символ на вярата, която човек има в себе си. Следователно всеки човек е жив кръст. Като не разбира това, той казва, че кръстът не трябва да се почита. Значи той възстава против себе си. Той сам цапа кръста и той сам го чисти. Кръстът е в самия човек. Той не е вън от него. Човекът е , котйо вярва, който се надява и който люби.

Съвременните хора трябва да се различават от тия на миналото, от езическите времена. Днес те не са деца, както са били някога. Те са порастнали малко, вследствие на което и разбиранията им трябва да се различават от тия на миналите епохи. Тъй щото, дойдете ли до въпроса за кръста, вие трябва да разбирате и външния, и вътрешния му смисъл. Външно той символизира Вярата, а вътрешно-Мъдростта.Вътрешното разбиране на кръста обхваща разбиранията на всички хора, на всички народности. Кръстът е потребен навсякъде в живота. Апостол Павел казва:“Ще се похваля с Христовия кръст.“ Който разбира смисъла на кръста, той трябва да има мек, чист език, като планинска вода, като първия лъч на светлината. Хората спорят върху кръста, защото разбират своя кръст – човешкия, от който произтичат недоразумения в живота. Има и един друг кръст – Божествен кръст. Греховете, престъпленията, кривите разбирания на хората-това е човешкия кръст, от който те трябва да се освободят. Когато човек се стреми към богатство, към сила, за да господства над другите, с това той си създава кръст, с който мъчно може да се справи. По този начин човек сам се разпъва и страда. За този кръст е казано в Писанието:“Проклет е онзи, който виси на кръст, направен от дърво!“ Когато не се обичат, хората сами създават кръста на който се разпъват. При това всички говорят за Любов. Щом се обичат, къде е Любовта, Вярата, Надеждата им? Христос казва:“Който вдигне кръста си и ме последва, той може да се нарече Мой ученик.“

Като ученици вие трябва да работите върху себе си, за да се освободите от кръста, който дяволът е турил на гърба ви. Като не мислите правилно, вие считате, че този кръст е турен от Бога и се хвалите с него. Така и убиецът се хвали със своя кръст. Като убие някого, скрива ножа си и казва:“Юнак съм! Победих неприятеля си със своя кръст.“ Наистина и ножът е кръст, но дяволски. Докато вярва в своя нож, човек носи кръста, който дяволът е турил на гърба му. Освободете се от този кръст и приемете Христовия. За този кръст Христос е казал:“Моето бреме е леко.“

Правете всеки ден опити, за да видите с каква сила и разумност разполагате. Като дойде някой при вас и ви каже, че сте лош човек, невежа, скъперник, не му се сърдете, нито се обиждайте. Изслушайте го спокойно и кажете:“Благодаря ти за сладките и красиви думи, които ми казваш. Не бях слушал досега такъв мек език. Като говориш тези думи, мед тече от устата ти.“ Ще кажете, че това не е вярно. Верността на тия думи се крие в ефекта, който те произвеждат. Като говорите на този човек така, вие му давате от себе си сладкото, меда, а взимате от него горчивото. По този начин вие трансформирате отрицателните сили в положителни. Няма да мине време , и същият човек ще се смекчи, ще започне да говори сладко. Това значи да предизвикате от устата на човека да потече мед.

Този е начинът, по който може да трансформирате състоянията на хората. Речете ли да отговорите на човека с неговия език, това значи да си навлечете голяма пакост. И без това вие възприемта състоянията и на добрите, и на лошите хора. Като дойде някой лош, грешен човек при вас, и вие се чувствате грешен. Като дойде някой добър, и вие ставате добър. Дойде някой неразположен, и вие ставате неразположен. Дойде някой разположен, и вие ставате радположен. И едното състояние, и другото са чужди. Вие трябва да разграничавате тия състояния – да знаете кое е ваш е кое не е. Що се отнася до извора, никой в нищо не може да го обвини. Изворът си тече, никой нищо не може да му придаде, нито да му отнеме. Ще каже някой, че е наливал едно шише вода от извора и му е придал нещо от себе си. Нищо не му е придал. Тази вода той е взел от същия извор. Значи никакво престъпление не може да се припише на извора. Изворът е глава на нещата.

Следователно главата не върши престъпления. В този смисъл, нито бащата, нито майката могат да вършат престъпления; и богатият, и сиромахът не вършат престъпления. Когато богатият греши и осиромашава, той може да направи някакво престъпление. И сиромахът, като греши и започва да забогатява, също може да направи някакво престъпление. Например, ако богатият баща раздаде богатството си на бедни и лиши синовете и дъщерите си от наследство, в техните очи той минава за престъпник, за глупав баща. Ако сиромахът краде, за да достави средства на децата си, да ги осигури, пред тях той минава за добър и умен човек. Това са положения, които срещаме в човешкия живот, но те нямат нищо общо с положенията на Божествения порядък.

Божествения порядък на нещата изключва личните въпроси.“Добър ли съм? – това е личен въпрос. Щом се учите, вие сте добри. Пък и аз съм добър, щом съм дошъл да ви уча. Щом сте се качили в тази мъгла в планината, да слушате Словото, вие сте добър. Едно се иска от нас: и аз, и вие да бъдем добри, да изпълняваме Божията Воля..“Кога може да стане това?-Още сега, без никакво отлагане. Да живеем в Бога и Той в нас! Да прославим Името Му! Да бъде волята Божия, да дойде Царството Божие на Земята! Това трябва да пожелаем всички. Както Бог е признал в себе си, че сме добри, така и ние трябва да признам Неговата доброта и съвършенство и да пожертваме мсичко в себе си, за да изпълним Волята Му. В изпълнението волята на Бога се крие вашето усъвършенстване, спасението на душите ви и придобиването на велики Божии блага..

И тъй, да поставим всяко нещо на неговото място! Кръстът представлява човешките ръце, котвата-човешките крака, а сърцето-човешката глава. С ръцете си човек вярва, с краката си се надява, а с главата си люби. С ръцете си човек работи, с краката си ходи, а с главата си мисли. Главата е произлязла от сърцето. Затова е казано, че сърцето е майка на човешкия ум. Тази е причината дето умът и сърцето на човека са свързани. Умът е възлюбеният син на сърцето. Сърцето е Божестевната майка, която ражда всичко в света. Когато човек дигне ръката си нагоре, с това той изразява онзи принцип в себе си, който го подтиква да мисли, да работи, да твори.Ръцете представляват кръста, който създава както добрите неща, така и скърбите и страданията. Страданията произлизат от творческия принцип в човека. Който твори, той непременно ще страда. Като сътвори света, Бог едновременно създаде и кръста.

Сега впрегнете сърцето си на работа, за да служи на вашата душа, а не на вашия ум. Краката ви нека служат на вашия Дух. Ръцете и краката ви заедно нека служат на Великия, от когото сте произлезли и към Когото отивате. Впрегнете на работа сърцето и ума, ръцете и краката, духа и душата, за да извършите Волята Божия, да дойде Царството Божие както на Небето, така и на Земята.

И тъй, както сме добри, вярващи, любещи и пълни с надежда, да тръгнем в един път, да изпълним волята Божия.

Сега желая ви, като слезете от върха, от устата ви да потече толкова мед, че всички пчели да се съберат около вас, да вземат част от меда ви за своите кошери. Всяка пчела ще пише на своя кошер:“Това е медът, който потече от устата на вярващите“.

Желая ви да потече мед не само от устата ви, но и от вашите сърца, умове и души. Желая да потече мед и от вашия дух и да се разнесе навсякъде, като велик балсам за изцеляване на човечеството!

Бог е Дух, и които Му се кланят, с дух и истина да Му се кланят!

6 август, 5часа

SaveSave

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *