Posted in Астрология Религия

Астрологията и християнството

Астрологията и християнството Posted on октомври 21, 20102 коментара

„И Бог каза: Да бъдат светила на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване на времената, дните и годините; и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така. Бог направи двете големи светила: по-голямото светило за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; направи и звездите. И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята, да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро. И стана вечер, и стана утро, четвърти ден…“

/ Библия, Битие, гл.1, стх.14-20 /

Снимката е от входа на църквата в Рилския манастир. Стенописитие са дело на големите майстори-зографи в нашата културна история – Захари Зограф, Станислав Доспевски и др.
Ясно се вижда изображението на двете светила, в дясно на Слънцето и вляво това на Луната.
В астрологията, както и в християнството, а и в повечето древни религии Слънцето символизира Духа, Бога. То олицетворява представата ни за неговото могъщество, сила и величие, възможността за живот. Без слънчевата светлина и топлина животът не би съществувал.
Езотеричното християнство приема, че Слънчевият дух /Логосът / е изразен от Христос, и това е Божественото Съзнание, което управлява живота в Слънчевата система. Духът това е Божественото начало в нас, в чиито потенциал е заложено развитието на Космичния човек. Този Слънчев Дух, преминавайки през различните зодиакални знаци се разгръща по различен начин.
Другото светило, Луната в ранното християнство символизира човешката Душа. Тя приема и отразява енергиите, излъчени от Слънцето.
Слънцето е активният, мъжки принцип – Ян, отдаващ енергия, а Луната – пасивният, женски принцип – Ин, приемащ енергията. Чрез непрекъснатото взаимно проникване на тези два основни принципа се осъществява и животът във Вселената. Задачата на другите планети е да подпомагат този процес.

Снимката е от Рилския манастир, от това свято за духовната история на България място. Изображението е от тавана точно пред входа за църквата.
Ясно се вижда как художникът, който определено е бил наясно с окултните закони, движещи Вселената, е изобразил в средата Христос, отдясно нему е Слънцето, отляво – Луната. Около Христос е изобразен зодиакалния кръг с дванадесетте зодиакални знака, а непосредствено под тях са поставени и дванадесетте Апостоли, като всеки е нарисуван под един от знаците, всеки владее и развива дадения зодиакален знак.

Астрологията е древна, езотерична наука /esoteros на гръцки е вътрешен/. Тя представлява един мощен потенциал за подпомагане на разгръщането и развитието на всичко , което е заложено в човека. Астрологичната наука е дадена да покаже на хората техните положителни качества, както и да им помогне да се освободят от отрицателните си черти, за да могат да разгърнат по най-успешния начин силите си в изпълнение на мисията, с която са изпартени на земята.
Като древна наука, астрологията е тясно преплетена с религията /religare -от гръцки – свързвам се отново/ и е дадена на човека да го подпомага в търсене на пътя за сливането му отново с Божествената същност от където е произлязъл.

Астрологията е свързана не само с християнството, но и с много други древни религии. В Древният Египет, Асирия и Вавилон тя е била на почетно място. Мъдреците и посветените там са били до един хора, владеещи тайните на астрологическото познание. В източните страни – Индия, Китай и Япония никога не е имало противоречие между астрологията и религиозните идеи. Там астрологията се радва на голяма почит и уважение и до днес. В Исляма също астрологията е заемала почтено място, там с тази наука са се се занимавали в самите религиозни школи. Именно в ислямските школи астрологията е запазена и съхранена като наука от древността и получава наново признание в Западна Европа в Новото време, където през Средновековието тя е била анатемосана и е направен опит да се заличи от аналите на човешкото познание.

Защо днешното Християнство изразява негативно отношение към астрологичното познание?
Библиейските текстове са пропити с различни астрологически символи и послания.
Един много показателен пример: Как се изчислява един от най-големите християнски празници – Великден? Ами той е в изключителна зависимост от положението на Луната и от денят на пролетното равноденствие в зодиакалния знак на Овена. Датата на този свещен за християните празник всяка година е различна и се изчислява според лунния календар. Той винаги е в първата неделя след първото пълнолуние, настъпило след идването на пролетното равноденствие.
А какво по-силно доказателство за мощта на астрологията от появата на Витлеемската звезда, която е забелязана да изгрява на Изток от мъдреците и, която недвусмислено сочи раждането на Исус – Синът Божи. Това знамение, указващо идването на Спасителя е описано от халдейските астролози, и е отразено в Новия завет – / Евангелие от Матея, гл 2, стх. 1-12 / като историята на Трите влъхви.
„А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирод, ето мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И казаха: Де е Юдейския цар, който се е родил? Защото видяхме звездата му на изток и дойдохме да му се поклоним…“
Трите влъхви са трима мъдреци от различни страни на Изтока, учени и астролози. Наблюдавайки и изучавайки небесните светила те забелязват изгрева на чудната звезда, показваща раждането на Божия син и тръгват след нея да се поклонят и принесат своите дарове от „злато, ливан и смирна“. Влъхвите идвали от три различни страни – Персия, Арабия и Етиопия и се наричали – Каспар, Мелхиор и Валтасар.
В Евангелиато на Йоан, както и в Откровението на Йоан астрологичните послания към човечеството присъстват с голяма сила. Там астрологията е показана като част от пътя за сегашната и бъдеща човешка еволюция.

Обаче при всичките тези факти в съвремеността Църквата упорито отрича и анатемоства всичко, свързано с астрологичното познание.
В Стария завет /Второзаконие, гл.18, стх.10-12/ астролозите са поставени наред с чародеите, гадтелите и викачите на мъртви.
„…Да не се намира между тебе някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател и омаятел, никой баяч и запитвач на зли духове, врач или запитвач на мъртвите…“
Но каква е обективната истина? И дали сегашната версия на Библията е вярната, пълната и точната?
Има неопровержими доказателства ,че това не е така, че от днешната версия на Библейските текстове съвсем умишлено в Средновековието са изхвърлени всички пасажи , където се говори за кармата – за пътя на душата след смърта, за прераждането. Този процес започва с Първия вселенски събор в Никея, ръководен от император Константин, който унищожава тези библейски послания ръководен от чисто егоистични и политически мотиви. Той е смятал, че ако хората повярват в прераждането, никой няма да се бои от него и съответно той, респективно Църковната институция няма да имат нужното влияние над народа, с което да го държат в подчинение. Теодосиевият кодекс постановява също, че „…любопитството на людете към предсказване на бъдещето ще бъде прекратено завинаги…“
Така ортодоксалната църковна институция забранява на хората да гледат към бъдещето си, да търсят и развиват себе си, собствения си заложен потенциал с помощта на астрологичното познание, въпреки, че цялата Библия е пронизана от пророчества и предсказания.
Основния, официален мотив, който се изтъква от теолозите при заклеймяването на астрологията е не нейната вярност и правилност, а спорът за Божествения промисъл и правото на свободна човешка воля. Църковните служители явно смятат, че способността да се вижда и предсказва бъдещето с помощта на звездите, каквото е записано на небесата води до вярването, че бъдещето и животът са точно и неизменно предопределени, което изобщо не е така. Възможността да се погледне в бъдещето е смятана като отричане на властта на Бога над земното пребиваване на хората. И тук неизменно възниква и въпросът – след като бъдещето е ясно и точно предначертано, защо е нужна Църквата и нейните подразделения и служители?
Така астрологията в Западна Европа в перода на 4 -14в. бива заклеймена и подложена на репресии, въпреки, че векове наред е изучавана в най-престижните средновековни университети. В тези мрачни времена астрологичните изследвания в Западна Европа са заклеймени като ерес и са подложени на гонения, което налага заниманията с тях да стават тайно и скрито от обществото.

Действително ли астрологията ограничава свободната воля на човека, както твърдят нейните противници?
Та нали рожденият хороскоп всъщност показва нашата заработена карма до момента, как сме употребили предоставените ни творчески сили или как сме злоупотребили с тях. Хороскопът всъщност показва какво сме ние сега, благодарение на това, какво сме мислили и правили в миналите си прераждания. Вярно е, че човек се ражда с определена карма, отразена в рождената му карта. Но как точно ще протече животът му зависи до голяма степен от неговата свободна воля, от решенията които той ще взема във всяка една критична ситуация в живота му. Така че за какво ограничение на правото за избор може да става дума? И още нещо, колкото е по-високо съзнанието на човека, толкова той става по-малко предсказуем и повече способен да направлява съдбата си.
А и нали в крайна сметка смисълът на човешкия живот е да осъзнаваме себе си все повече и повече като част от Цялото в което сме потопени, и да изпълним всеки своята лична духовна програма по най-добрия начин. Но за тази цел е нужно развитието на съзнанието в огромна дълбочина, развитието на Аз-овата човешка същност. Само така самопознанието и себереализацията, които са необходима прелюдия към Божественото сливане ще бъдат осъществени.
Смисълът на живота е човек да развие своите духовни сетива и способности, чрез любов към познанието, което ще го доведе до разбиране на законите, управляващи Вселената, както и чрез усилена духовна работа над себе си, за да придобие Божествената Любов в себе си. Само развивайки тези свои сетива и способности човекът ще става способен да живее с Цялото и да бъде едно с него.
„Бог е Любов, която Христос е приел,
Христос е Любов, която ние сме приели,
ние сме Любов, която сега проявяваме.“ ,

казва Духовният Учител на българите – Петър Дънов.

А за да се научим да проявяваме тази Любов в нашия ежедневен живот трябва да се научим да обичаме. Да обичаме ближните си, да обичаме себе си, но за да успеем да постигнем тази Любов трябва да обичаме преди всичко Бога – той е в началото на всичко.
„Познай себе си!“ – призовава мъдрецът Сократ.
Но да познаеш себе си в дълбочина, да познаеш Бога в себе си. Само когато така се опознаеш, ще можеш да познаеш и ближния до теб, а успееш ли да го опознаеш истински, да го разбереш – то няма да напира в теб желание да го съдиш и укоряваш , а ще се научиш да го обичаш, с всичките му недостатъци като му помагаш да ги преодолее.
Само по този начин ще можеш да се съединиш с Цялото и да осъзнаеш, че ние всички сме едно творение на Бога , и от мислите, които ти изпращаш зависят всички хора както и ти зависиш от всяка тяхна мисъл проектирана в пространството.
Така че в процеса на себепознание Астрологията се явява могъщ помощник на човек по пътя му към Бога. От инструмент за предсказване на бъдещето и тълкуване на волята на Бога астрологията днес се превръща в мощно средство за тълкуване на психиката. Факт е , че в днешо време все повече психолози, психиатри, лекари, зъболекари, хирурзи и др.се консултират с астрологичното познание и търсят отговори на своите въпроси, като съобразяват дейността си с астрологичните принципи.
Враждебното отношение към астрологията често е плод от невежеството и непознаване на конкретната материя, както и от някакъв вселен респект и страх.
Много често невежеството тържествува посредством най-силния си аргумент – отричането.
А вярно е и друго – че всяко знание предполага и изисква да се подхожда към използването му с голяма отговорност, мъдрост, разбиране и преди всичко с ясни морални устои.
Астрологията трябва да подпомага човека в неговия труден път към себепознание, като му показва верния път за него, но оставяйки в крайна сметка изборът в ръцете на самия човек.

 

2 comments

  1. Здравей Анета,

    не сме се чували и виждали доста време. Надявам се, че се чувстваш добре.
    Въпросът за християнство и астрология мен също ме е вълнувал отдавна, както знаеш добре. И най-после мисля, че разбрах защо Църквата слага на едно място астрология и окултизъм, ясновидсто, магии и т.н. В основата на света стои нравствения закон. Бог е Любов, а тя е проявява най-могъщо в нравствения закон, който придава смисъл на нашия живот. Главен враг на този закон е суетата (гордостта). Заниманията с астрология са твърде опасни, поради това, че освобождават изключителна суетност, а от там всички останали недостатъци (грехове). Реално астрологът се намесва в съдбите на хората съвсем сериозно, както би го правил някой чрез когото Господ говори. Но всъщност астрологът е най-обикновен човек и с нищо не е заслужил Бог да му открива, каквото и да било. Просто си ползва човешкия мозък, колкото може и се залъгва, че силната намеса в съдбите на другите не е обикновена суета, а е чиста наука. Астрогогията никога не е била просто наука. Тя претендира сравнително лесно да решава главните въпроси в живота на човека без да притежава никакъв нравствен механизъм. Всеки безсъвестен човек може относително лесно да научи астрология и да се прави на гуру след това, като вкл. отрича да е такъв. Но така ще е възприеман. И суетата ще го изяде. Така се отива при Лукавия. В това е проблемът.

    Усмихнат ден, Анета !
    Калоян

  2. Здравей, Калояне!
    Науката, в това число и окултните науки, към които спада и астрологията, изучават явленията на земята, природните закони, такива, каквито са, изучават нещата като чисти факти.
    А от това, че астролозите анализират даден хороскоп, не следва, че те се намесват в съдбата на човека. Никой астролог не може да изживее живота на своя клиент. Той само „чете“ написаната информация за нечий живот. Изборът за това как ще постъпи, всеки си го прави сам.
    Тщестлавието и гордостта са наистина опасно нещо и причина за нашето падение. Както и лъжата. Само че, ако човек има склонността в себе си „да се прави на гуру“, както се изразяваш, той може да го прави в абсолютно всяка област на познанието, не само в астрологията. В духовен план – също. Да не говорим за „гордостта“ в църковната институция, особено в България.
    Балансът тук е наложителен и много деликатен. И всеки го прави спрямо нивото на съзнание, на което се намира в момента. И спрямо личните си морални устои интерпретира научните факти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *