Развитието на човека се извършва в три велики свята, които Учителят Петър Дънов нарича физически, духовен и умствен / Божествен /. Ние имаме една бледа представа само за физическия свят, а за другите два свята имаме много смътна представа. Човек живее едновременно и в трите свята, но не съзнава това. Защото човек сам по себе си е едно много сложно същество, което общо казано, се състои от дух, душа и тяло. Духът живее в Божествения свят, Душата живее в духовния свят, наричан още душевен, а човешката личност, която се проявява чрез тялото, живее във физическия свят. Ние съзнаваме само личността и затова имаме едно много ограничено понятие за човека.

Развитието на човека в тези три свята се извършва по законите на прераждането и кармата. Във всеки един от тези светове човек живее в тяло, изградено от материята на съответния свят.

Във физическия свят живее в тяло, изградено от материята на физическия свят.

В духовния свят живее с духовно тяло, изградено от материята на духовния сввят.

В Божествения свят живее в тяло, изградено от материята на Божествения свят.

Истинското тяло е Божественото, което е безсмъртно, докато физическото и духовното подлежат на унищожение.

След като се е родил на земята, човек ще живее във физическото си тяло най-много 120г., в редки случаи повече. След смъртта на физическото тяло той преминава в духовния свят с духовното си тяло за един определен период от време. След това напуска  и него и отива в Божествения свят с Божественото си тяло, което е безсмъртно. След определен интервал от време, различен за различните хора в зависимост от степента на тяхното развитие, се връща отново на Земята – преражда се.

Окултната наука твърди, че човек има седем тела. Но всъщност, според Учителя Дънов, само три от тях са тела, а другите са обвивки. Тези тела той нарича: тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. 

Тялото на Любовта е истинското тяло на човека, което никога не умира, то сега се гради. Другите две – на Мъдростта и на Истината съществуват само като зародиш все още. За тяхното развитие ще дойдат специални епохи в човешката еволюция.

Любовта е проектирана в четирите обвивки на човека, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. В тях стават  непрекъснати промени. Това са обвивките на физическото, астрално, ментално и причинно тяло.

В понятието за физическия свят се включват грубо физическия и етерния свят.

В понятието за духовния свят се включват астралния и менталния свят.

Причинният свят е най-високо проявление на духовния свят и най-ниското проявление на Божествения свят. Но въпросът за тези светове и за техните безсмъртни тела е толкова дълбок и обширен, че Учителят казва, че не е напълно ясен дори и за някои от ангелските йерархии.

Така че развитието на човека се извършва в четирите нисши светове – физически, астрален, ментален и причинен, които езотерически в Писанието се наричат Земя, а висшите Божествени светове се наричат Небе. Развитието на човека в настоящата епоха, което става чрез прераждането, става в четирите долни светове – Земята, а във висшите Божествени светове човек ще проникне едва тогава, когато съгради тялото на Любовта.

След смъртта на физическото тяло човек преминава през етерния, астралния, менталния свят и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема към ново въплъщение на Земята.

На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и ментален свят и извлича от тях материали за изграждане тялото на Любовта.

В миналото престоят на човек в духовния свят е бил много по-продължителен от днес – той е престоявал от 500 до 1000г. в невидимия свят. Така че в един цикъл от 2160г. /една епоха/ се е прераждал най-много два пъти, веднъж в мъжко и веднъж в женско тяло, за да трупа различни по вид опитности. Но сега еволюцията е много ускорена, затова и продължителността на престоя в духовния свят е намалена от 50—до 100г., според степента на развитие на което се намира човека. Колкото човек е по-напреднал в развитето си, толкова повече време прекарва в невидимите светове, защото той е събрал повече опитности, имал е повече преживявания, които трябва да преработи, за да изкара от тях есенцията, която да помогне за изграждане тялото на Любовта.

При смъртта етерното тяло заедно с душата излиза от главата и физическото тяло остава без живот. Етерното тяло излиза във вид на спираловидно движение, носейки със себе си душата, с един особен вид атом, наречен „семенен атом“, който носи със себе си преживяванията на даденото физическо тяло, които го обогатяват с всяко прераждане. Този семенен атом когато човек е жив, е разположен в лявата празнина на сърцето, близо до върха му. При смъртта той се излива в мозъка по пневмогастричния нерв и напуска физическото тяло заедно с етерното тяло и душата през вшивката между тила и теменната кост.

Когато етерното тяло с душата напускат физическото тяло, те са свързани с една нежна сребърно-бяла нишка, която не се къса, докато включената в етерното тяло панорама на изтеклия живот не бъде прегледана от душата. Затова погребването или изгарянето на умрелия не бива да се извършват до третия ден, защото през тези три дни, душата преглежда панорамата на своя живот, отпечатана в етерното тяло, която за тези три дена се отпечатва съответно в астралното тяло. След третия ден сребърната нишка се скъсва и тялото е окончателно мъртво.

През тези три дни душата преглежда изтеклия си живот, който се изрежда пред нея в картини, от смъртта до момента на раждането, затова е много важно да не бъде обезпокоявана от плачове и шумове, за да може да се съсредоточи и да вижда ясно картините на изтеклия си живот. Защото от това ясно виждане зависи и правилното им отпечатване в астралното тяло, и правилното заключение, което душата ще извади от тези картини, а това вече ще влияе върху живота на душата в бъдещето въплъщение. Затова хората не бива да плачат и да вдигат шум около умиращия, най-много да направят една молитва,  която действа успокояващо и го насочва към картините на изтеклия му живот. През времето, когато съзерцава панорамата на живота си, душата слуша гласа на Космичното Слово, което и говори и я поучава. Това е тържествен момент за нея и не бива да бъде смущавана от шумове и плачове около нея. Подобна панорама човек вижда и когато преминава през голяма опасност – при давене във вода, падане от голяма височина и пр.

Също така, когато се вижда, че човек си заминава, не трябва да се правят опити чрез лекарства да бъде върнат назад, защото това вреди на невидимите тела и причинява големи страдания на душата.

След третия ден от смъртта, душата заедно с астралното тяло, на което е отпечатана панорамата на физическия живот, напуска етерното тяло, което остава като втори труп, който спи над гроба, носейки формата на човека, разлагайки се паралелно с физическото тяло. Така при влизането си в астралния свят, човек носи със себе си семенния атом на физическото и на етерното тяло. Етерното тяло прилича по форма на физическото, защото то е архитектът на физическото тяло. В сегашния момент на развитие астралното тяло е все още  неорганизирано и облакоподобно и чак когато душата напусне етерното тяло и върху астралното се отпечатва панорамата на изминалия живот, то придобива образа на заминалия човек.

Учителят Дънов казва, че между физическия /етерния/ и духовния свят съществува една тъмна зона, с голяма температура, през която душите трябва да минат преди да влязат в духовния свят. В тази зона има много враждебни на хората същества, затова човек трябва да има много светлина и самообладание в себе си и да има водач, който да го направлява и пази.

Тази тъмна зона в окултната наука се нарича Област на горящите желания. В нея се унищожават и изгарят след смъртта най-грубите, най-ниски и егоистични страсти и желания, които са свързани с живота на тялото. Понеже те са се задоволявали чрез тялото, след неговата смърт те не могат да се задоволяват и се засилват още повече, от което душата страда, изгаря, че не може да ги удовлетвори тези желания. Така те постепенно се изхабяват и душата се научава, че единственото спасение е да угаси тези страсти и желания,  тази жажда за наслада. Души, които през време на живота си не са имали такива горящи желания, след смъртта преминават през тази област без да я забележат, защото нямат с нея никакви допирни точки.

Колкото една душа има повече и по-силни страсти и желания през земния си живот, толкова повече тя ще има нужда да се пречиства от тях, и повече време ще остане в тази област за изгарянето им. Хора, които напускат земния си живот след големи и продължителни страдания, лесно и бързо преминават през тази област, защото те още във физическото си тяло са ликвидирали със своите нисши желания, които ги свързват със земята.

Положението на самоубийците е най-тежко, защото те са искали да се освободят от живота, а виждат, че пак са живи и не могат да си намерят място и се скитат безцелно в тази нисша област, изживявайки големи страдания, докато дойде времето на естествено предопределената им смърт.

Всички престъпления, които човек е нанесъл на другите и страданията, които те са преживели, той също ще ги преживее сега с голяма сила, за да научи урока да не прави зло на другите.

Когато човек не е обезпокояван от скърбите и плачовете на близките, духът гравира един ясен и дълбок отпечатък на духовното тяло и той ще съзнае погрешките на миналия си живот много по-ясно и определено, отколкото ако картината е помрачнена от страданията и скърбите на близките му. Опитността ще бъде забравена в следващия живот, но чувството ще остане, и когато му се предостави случай да повтори някоя своя погрешка в един следващ живот, то чувството ще проговори ясно и безпогрешно. Това е онзи тих глас, който ни предупреждава, макар ние да не знаем защо и за какво. Затова е толкова важно да оставим заминаващите души в абсолютна тишина при смъртта и след смъртта. Така само им помагаме да избегнат повторението на същите погрешки в следващ живот.

Преминаването на душата през всички области на духовния свят е процес на пречистване и освобождаване на душата от всички земни желания и връзки. В различните области тя има да се справя с различни желания, страсти и чувства.

Трите долни области на духовния свят образуват това, което наричат Чистилище. Това е светът на най-ниското проявление на Любовта. Силите, действащи там, произлизат от Любовта, и се отнасят към симпатията и антипатията.

В първата му област симпатията и антипатията са в непрестанна борба, с превес на антипатията от което идват и големите страдания на душата.

Във втората област симпатията и антипатията са в равновесие. Тук попадат душите, които в живота си са се интересували от това къде какво е станало, отличаващи се със силно любопитство и лекомислие. След смъртта те са лишени от възможността да задоволят любопитството си и изпитват страдание.

В третата област симпатията господства. Тук спадат всички видове желания на душата и тъй като тя не може сега да ги задоволи, страда и страданието постепенно притъпява тези желания и ги изгаря.

Трите горни области на духовния свят образуват това, което в християнството наричат Небе.

Има и една средна област, между Чистилището и първото Небе, която някои наричат средна Земя. Това е областта на чувствата и предлага на душите едно особено изпитание. През своето физическо съществуване човек чувства своето тяло като че е самия той. Това, което се нарича самочувствие почива на този вид усещане. И колкото човек е повече самолюбив, толкова по-голямо самочувствие има. След смъртта, тялото, което му е служило за основа на неговото самочувствие, престава да съществува, но самочувствието му е останало. Тогава душата се чувства като опразнена, като че ли е изгубила сама себе си. Това чувство трае докато душата осъзнае, че истинският човек не се състои в тялото.

В тази област се унищожава илюзията за телесното себе.

Хора, които в земния си живот се отъждествяват с тялото си , не се интересуват от никакви по-високи идеали, а се занимават само с неща свързани с тялото и неговия живот, те сами по себе си може да са честни и справедливи, но нямайки по-високи интереси от своите материални работи, остават в тази област. За тях това е ужасна монотонност тъй като те нямат висши интереси, с които да се занимават. Същото е състоянието и на тези, които са мислели, че със смъртта на тялото се свършва всякакъв живот. Те са водили един напълно материалистичен начин на живот и в тази област си остават, като си построяват едно бъдещо тяло, което е предразположено към туберкулоза. Така те ще трябва да осъзнаят преходността на земния живот и да се обърнат към Бога.

Ползата, от преминаването през Чистилището е тази, че човек като страда, тъй както другите са страдали от неговата нечестност, жестокост, нетолерантност и други слабости, се научава на ред добродетели, които ще проявява през следващите си животи.

Ако човек още тук на Земята, се стреми да се коригира всеки ден от направените погрешки, то той още тук на Земята ще премине през Чистилището и като напусне тялото след смъртта ще замине направо за небесния свят.

Учителят дава съвет в това отношение всяка вечер, преди да си легне, човек да си даде отчет за извършеното през деня, като изправя мислено направените си погрешки и си пожелае да не ги повтаря. Така постепенно се пречиства.

Петата област в света на душата е тази на душевната светлина. Тук симпатията за другите добива висока стойност. Чувството на любов към другите и към природата, които са пропити от един егоистичен характер тук се пречистват. Също така тук се пречистват и тези души, които на Земята се отдават на различни религиозни обреди с цел да подобрят физическите условия на живота си.

Шестата област е тази на душевната сила. Тук става пречистване на жаждата за дейност, която една душа притежава. Хора, които се въодушевяват от такова желание за дейност, външно правят впечатление на хора идеалисти, готови на саможертва. Но душата все пак търси да изпита едно егоистично чувство на задоволство, което самата дейност носи. Тук се намират много артисти, хора на науката и изкуството.

Седмата област на душевния свят е тази на собствения живот на душата. Тук човек се освобождава от последните наклонности и влечения към физическия свят. Тук тя се научава, че не е необходимо да посвещава цялата си дейност на сетивния свят.

Тези последни три области /5,6,7/ в християнския езотеризъм се наричат Първо Небе. Тук резултатите, които душите преживяват в чистилището, се всаждат в семенния атом на астралното тяло, като му придават по този начин качества за правилно чувстване, което действа като импулс за доброто и отклоняването на злото за в бъдеще. Когато човек прави на Земята добро на другите, без да  влага личен интерес, той преживява известно блаженство в Първото Небе. То е място на радост без никаква горчивина. В известен смисъл то е и място на почивка.

Първото Небе е място за блаженство на душите и на умрелите деца. Те нямат чувствен живот и направо от Земята отиват в Първото Небе. В тях още не е родено астралното тяло, което се ражда към 14 година, с пубертета, и което е носител на страстите, желанията и удоволствията.

В Първото Небе, учените, артистите, художниците, алтруистите намират широко поле за изява.

След като напусне Първото Небе, човешкият дух влиза във Второто Небе, облечен в тялото на Аз-а, на ума, като носи със себе си трите семенни атома – квинтесенцията на трите напуснати тела – физическо, етерно и астрално.

Тук той е вече в едно особено състояние – буден е без да може да мисли, чувства се съвършенно сам, но е изпълнен с един вътрешен мир. След това идва събуждането в този свят и духът започва да чува музиката на сферите. В този свят всичко е музика и всеки тон произвежда определен цвят. И тези тонове, тази музика строи всички форми на физическия свят, защото тази музика е израз на твроческото космическо слово, което се проявява в този свят като музика.

Докато вече в Третото Небе, трите горни области на умствения свят, то се проявява вече като говор, реч.

Затова Учителят Дънов казва, че поезията е от по-висок произход от музиката.

Престояването на човек в този свят е един активен период на приготовление за ново въплъщение. Тук човешкия дух асимилира опитностите на трите изчезнали тела, включително и семенните атоми, за да си създаде по-добри условия за бъдещо прераждане.

Пречистеното астрално тяло, включено в семенния атом, ще послужи като основа, за създаването на ново астрално тяло, в което са вложени всички чувства и подтици. Онази част от астралното тяло, която духът е одухотворил и спасил от разлагане и изчезване, ще осигури за следващото прераждане едно по-добро жизнено тяло и темперамент.

Във Второто Небе човек работи за приготовляването на бъдещото си въплъщение.

Всички жители на този свят работят върху изменението на условията на Земята. Те, под ръководството на висшите същества, променят физическите форми на земята и извършват постепенни промени, така че при новото им въплъщение условията да бъдат различни. Климатът, флората и фауната се изменят от човека под ръководството на висшите същества. Така че светът, който виждаме около нас днес е точно това, което ние индивидуално и колективно сме направили по-рано в невидимия свят.

След като е асимилирал всички плодове на миналия си живот и е работил за променяне на условията на Земята, след като се е научил чрез работата си над телата над другите да си построи подходящо тяло, чрез което да се изяви във физическия свят, човешкият дух се изкачва на Третото Небе – трите горни области на умствения свят.

Тук духът е потопен в света на вечната хармония, където човек получава импулси и сили за следващото си прераждане. В човека идва желание за нови опитности и обмисля едно ново въплъщение. Тук, пред погледа на духа се разкрива панорамата на бъдещия му живот на Земята. Тази панорама започва с люлката и завършва с гроба.

Учителят казва, че когато човек е готов за ново въплъщение, трима ангели го вземат, обикалят с него Земята и намират майката и бащата, чрез които духът ще влезе в новия земен живот и го оставят.

Това е пътят на човека от смъртта до новото раждане.

Задачата на човека след физическата смърт е да пречисти различните си обвивки и да извлече опитностите, които е бил събрал чрез тях, да ги включи като качества в следващото си въплъщение.

по материали на Влад Пашов от „Изгревът“- 18том