„И който не вземе кръста си и не върви след мен, не е достоен за мен“ Библия, Матея, гл.10, 38 стх.

Всички хора на земята носим кръста си по някакъв начин. На едни той е по-лек, на други – по-тежък. Но на всички ни страданието, в известен период от живота, е съпътствало ежедневието ни и е предизвиквало обезверяване и известно отчаяние. Страданието присъства в живота ни с едничката цел, да ни доближи до Бога. То е важен метод чрез който ние еволюираме и вървим напред и нагоре в човешкото си развитие. Не случайно е казано в Писанието: „
„Призовете Ме в деня на вашите изпитания и Аз ще ви помогна. И ще Ме прославите.“ Духовният учител на българите, Петър Дънов ясно и недвусмислено е казал в беседите си, че раждайки се на Земята, няма начин да избегнем страданията. От всичките планети и небесни тела в Галактиката, Земята изпълнява функцията на каторга за душите. Тя е място на активни страдания, каквито не съществуват никъде по вселената. На Земята се изпращат да се прераждат всички непокорни и непослушни души, и чрез изпитанията и страданията, които им се дават, те постепенно се осъзнават и вървят бавно по спиралата на своята еволюция. „Съвременните хора искат да бъдат щастливи, а при това отричат Бога. Те трябва да знаят, че вън от Бога никакво щастие не съществува. Щом се отдели от Първата пирчина, човек се излага на страдания и нещастия…Връщането на човека към Първата Причина се придружава с радост.“ П.Дънов, Лъчи на живота-съборно слово, стр.251 Колкото е по-високо развито съзнанието на даден човек, толкова по-малко страданията ще огорчават живота му. Не че ще спрат да го съпътстват по пътя му на човек, но осъзнавайки ги, той няма да изпада под тяхна власт и да приема в себе си отрицателните им влияния. И още, колкото е по-голямо егото в човека, колкото повече егоизмът заслепява погледа му, толкова повече ще страда; колкото повече мисли единствено и само за себе си и собственото си благополучие, толкова повече нещастията ще го следват по петите. Защото се знае, че страданията са в пряка зависимост от желанията на човека. Повече и по-неразумни желания, искания, амбиции, претенции – повече и по-тежки страдания му се изпращат, докато се осъзнае какво и защо се случва. Е, в крайна сметка, всичко е за добро, като не може по-лесния начин, ще става по трудния, важното е само едно – човек да разширява съзнанието си и колкото по-високо е осъзнаването, толкова повече той се доближава до Божестения си първообраз. Защото целта и смисъла на живота на хората не е да „си събираме съкровища на земята, дето молец и ръжда ги изяждат и дето крадци подкопават и крадат“. Защото е казано в Библията, че „дето е съкровището ти – там е и сърцето ти.“ И още: „…каква полза за човека ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“– Матея, гл.16, 26стх.

Именно затова хората сме съпроводени от коректива на страданията и изпитанията, защото сме все още твърде несъвършени в разбиранията и постъпките си и твърде далеч от истинското лице, дадено ни от Бога. Защото знайно е, че сме сътворени по Негов образ и подобие. Но има много да работим все още върху себе си, за да се очистим от полепналата кал по нас, докато открием истинското си , Божествено лице. Защото как ще можеш да усетиш ближния си, как ще съчувстваш и помогнеш на болния, на бедния, на страдащия до теб, ако ти самият не си изпитал на гърба си тежеста на болката, на бедността, на страданието? Как ще подкрепиш изпадналия в нужда, ако сърцето ти не е отворено за другите и любовта не го затопля? Защото е казано: „Никой няма любов по-голяма от тая, щото да положи душата си за приятелите си!“ – Йоана, гл.15, 13стх. Хората се раждаме, живеем, радваме си и страдаме на тази земя с единствената цел да усилим Любовта в сърцата си, да усилим Мъдростта в умовете си, да се отворим за мъките на ближните си, доброволно, по собствен, свободен избор и с много обич. Това е и заветът на Христос към човечеството: „Това ви заповядвам: да любите един другиго.“ А нали всички се определяме като християни… Ходим в църквите, кръстиме се, палим свещи, сключваме църковни бракове… Тази принадлежност към християнството обаче трябва да се осъществи в нас на дело и да се проникнем от идеята в дълбочина, да затупти Христовото учение в сърцата ни. Празните думи и фалшивата, външна показност не вършат работа. И когато Бог иска да ни изпита доколко вървим в този път, ни праща изпитания и трудности в живота, под формата на различни страдания. И само от нас зависи, от нивото на съзнание, до което сме достигнали, как ще се справим с тези трудности. „Скръбта и радостта са две състояния в човешкия живот, които постоянно се сменят. В скръбта човек се учи да събира, а в радостта – да дава. Човек не може да дава, докато не е събрал. Ако нищо не е събрал, какво ще дава? Първо човек трябва да събира, а после – да дава. Като не разбират този закон, хората искат да се радват, т.е. искат радостта да предшества скръбта. Когато е допуснал страданията и скърбите в живота, Бог е имал нещо в предвид.“ и още: „ Радостта и скръбта са два пътя, чрез които Любовта се проявява. Докато не разбере смисъла на радостта и страданието, човек не може да разбере живота. Щом не може да разбере радостта и скръбта, човек неизбежно се натъква на доброто и злото, които му създават ред противоречия. В края на краищата човек трябва да примири противоречията в живота си.“ П.Дънов, Лъчи на живота – съборно слово, 250стр. Много важно е нашето отношение към страданията и изпитанията, които ни се изпращат. Ако роптаем срещу тях, недоволстваме и не ги приемаме, като гледаме да ги избегнем по всякакъв начин, дори като натоварим с тях близките си, то неразбирането ни е тотално и съответно ни се изпращат още и още трудности. Ако проявим разбиране, осъзнаем защо ни се праща това или онова изпитание, и приемем и се смирим пред Божията воля, като пред нещо, много по-висше от нас, което е създало и управлява живота, то и бремето на страданията ще е по-леко и по-бързо ще ни отмине. Но ако държим на всяка цена да стане нашето, да наложим волята си, независимо на каква цена – то и ударите върху ни са гарантирани. Егоизмът и самолюбието не са добрия съветник на щастието.

Никой не може да избяга от страданието. Навлизайки в живота ни, то ни изправя пред отчаяние, разочарование, страх. Но дори и в такива трудни моменти човек , ако иска, може да се издигне над нещастието, болката, смъртта и да намери своя вътрешен мир. По този начин поражението може да се превърне в победа, а личността да успее да израстне духовно и да се възвиси нравствено.. Да се открие смисъла в дадена трудна ситуация не води до промяна в условията на самата ситуация. Може да се промени само отношението ни към нея. И по този начин чувствата на безнадежност и отчаяние се заменят с надежда. Трябва да научим себе си, че е от съществено значение не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас. И още нещо. Темата за страданието е в много тясна връзка с кармата , която човек си е заработил в миналите си животи и, която сега се проявява. Ако в предишни съществувания си живял в пълно противоречие с Божествените закони и принципи, ако си се отнасял зле с хората около теб, ако си бил генератор на негативизъм и зло, то няма как сега да живееш добре, в радост и щастие. Ще трябва да си понесеш последствията от собствените постъпки и действия. И ако не разбираш този закон то ще има много да се чудиш и да се тюхкаш, защо ти се случват все на теб нещастията. А нищо не е случайно в живота. Всичко си има своето основание, своята причина и следствие. И нека погледнем с вяра и оптимизъм на живота си, за да го изживеем по възможно най-добрия начин. Да изпращаме добри мисли в пространството и да се научим да обичаме и да прощаваме. Както и да учим непрекъснато, за да разберем мъдростта на живота.Само така ще успеем да се разплатим с кармата, която сме създали и да повишим съзнанието си, за да можем пък в следващите си животи да се издигнем на по-високо ниво на развитие, като сътоветно и страданията ни ще са по-малко. И да потърсим тишината в себе си и там да се вслушаме във великите и мъдри думи на Учителя Петър Дънов: „Най – хубавото нещо на земята е страданието. Дето е Бог, там е страданието. Дето не е Бог, никакво страдание не съществува. Благата на живота идат чрез страданието. Ако можеше без страдания, първо Христос щеще да спаси света без страдания. Велик е онзи, който носи съзнателно страданието. Ние, със своето неразбиране си причиняваме страданията. Най-малката нечиста мисъл е в сила да наруши хармонията в твоя живот. Най-малкото нечисто чувство и желание нарушава чистотата на твоя живот. Страданията са метод, чрез който природата си служи за смекчаване на грубите чувства на човека. Като страда известно време, човек постепенно отстъпва и започва да мисли, да влиза в положението на бедните, на страдащите. Без страдания жестокостта, грубостта на човека не могат да се смекчат. Страданията са пътища, чрез които Природата изхвърля нечистотиите от човешкия ортганизъм. Като знаете това, благодарете, защото без тях щяхте да се отровите. В страданието се печели. Който не страда – той е в застой. Който страда – расте. Оправянето на света е работа на Бога. Работата на човека е да оправи своя малък свят. Как ще го оправи? Чрез страданията човек се изправя. Когато Бог иска да застави хората да го познаят – праща им страдания.“ И да не забравяме никога , дори и в най-трудните си моменти думите на Христос: „В света скръб ще имате, но дерзайте, аз победих светът!“ Библия, Йоана, гл.16, 33стх.

Астрологията и темата за страданията

Какви са индикациите, по които можем да се ориентираме в хороскопа на даден човек за трудностите и изпитанията по които той ще мине? Ще започна с това, че всякакви звездни и планетни влияния в рождената карта на човека са в тясна вразка с неговото съзнание. Как ще се проявят тези влияния до голяма степен зависи от това до какво ниво на съзнание е достигнал индивида. А за нивото на съзнание хороскопът почти не може да даде сведения. Само от рождената карта трудно може да се прецени със сигурност на каква степен от своята еволюция се намира дадената личност. Трябва да се осъществи личен контакт и от разговора вече се добива много по-ясна представа на какво стъпало по пътя си е човека, и съответно се преценява как ще действат звездните влияния в живота му. И все пак в Астрологичната наука още от древността се говори за добротворни и злотворни планети. Така например още древните са знаели, че вибрациите на Венера и Юпитер са хармонични, докато Марс и Сатурн са наричани Малкия и Голям злосторник. Планетата Сатурн освен с враждебните си влияния върху човека е известна в Астрологията и като Господаря на Кармата. Всички аспекти на личните планети – Слънце, Луна, Меркурий, Венера и Марс със Сатурн, но най-вече трудните като квадратът, опозицията, полуквадратът и квадрат и половина сочат сериозни изпитания и трудности в живота на човека, в чиито хороскоп се откриват. Домът, в който се намира планетата Сатурн също е много показателен за сферата от живота, където човек ще е силно ограничен и изправен пред големи страхове, притеснения, изпитания и трудности. Разбира се , при едно ниско съзнание, тези дисхармонични влияния ще се проявяват с пълната си сила, докато на едно по-високо развитие на човек негативните влияния на Сатурн ще са доста смекчени, а в сила ще са неговите положителни вибрации. В астрологията ъгълът, който планетите сключват в момента на раждането на човека се делят условно на хармонични и дисхармонични. Делението е доста условно, защото няма само хармонични и само дисхармонични и все пак…. За хармонични се смятат тригоните и секстилите от мажорните аспекти, а за дисхармонични – квадратите и опозиците. Съвпадът е най-силният аспект в астрологията, защото обединява в едно общо влиянията на две и повече планети. Съвпадът със злотворна , тежка планета е общо взето труден и се отнася повече към дисхармоничните влияния. Така че приемаме, че квадратът, опозицията, полуквадратът и куинконсът от минорните, са аспекти, поставящи пред личността сериозни трудности и задачи за разрешаване. Така също и големите конфигурации от няколко планети като Тао-квадрат и Големия кръст. Например дисхармоничните аспекти на Слънцето със Сатурн показват, че в миналите си животи човекът съвсем съзнателно е изопачавал Божията воля и е нарушавал Божиите закони и принципи. Така в този живот си е спечелил доста тежка карма. Най-силно и пагубно това влияние в живота на човека се усеща до към 30година от живота му. След това хватката на Сатурн отслабва малко, но не съвсем. Трудните аспекти на Сатурн с Луната дават една силна тъга и меланхолия, подтиснатост в психиката, множество съмнения, подозрения и негивни чувства. Сатурн в дисхармония с Меркурий е указател за слаба памет, големи трудности в ученето и усвояването на знания, евентуално късно проговаряне, трудности в общуването, както и възможна прекалена срамежливост и затвореност, така че човек да не може да прояви качествата си и да изяви себе си в умствен план по най-добрия начин. Негативните аспекти на Сатурн с Венера, планетата на Любовта, показват много сериозно нарушение в минали животи на принципите на Любовта и големи престъпления по отношение на чувствата. В сегашната си инкарнация човек ще се сблъска със сериозни пречки в отношенията си с околните, най-вече с другия пол, общуването му ще е затруднено, ще е подозрителен, вечно съмняващ се и недоверчив към близките си. Страхът ще е постоянен негов спътник. Такъв човек още от младини ще е обречен да търпи разочарования в любовта. Няма да умее правилно и деликатно да изразява чувствата си, ревността ще преобладава. Разбира се, при едно по-високо съзнание, човек ще си дава сметка откъде произтичат трудностите и нещастията му и може, ако желае, да работи съзнателно върху изправянето на грешните си разбирания. Така че нищо не е само лошо или само добро. Квадратът е носител на големи изпитания и страдания в живота на човека, но пък е и много силен мотивиращ фактор за изправяне на чертите на характера, тъй като страданията са най-силния мотивационен подбудител, който тласка човека към усъвършенстване. За да се преодолее дадено страдание е нужна огромна и съзнателна работа от индивида, само така негативните качества от характера ще се превърнат в позитивни и нещастието ще се обърне в радост. Планетата Сатурн в астрологията се нарича още „Небесния бирник“. Той държи сметка само за прегрешенията и дълговете на човека, като не допуска никого до щастието преди да си е изплатил старите дългове. Дисхармонията на личните планети с тежките Уран, Нептун и Плутон също са показател за тежка и много сериозна кармична обремененост. Дисхармонията, например на Венера с Уран може да е показател за доста странности и извратености в Любовта, както и за множество връзки. Дисхармонията на Венера с Нептун свидетелства за прекалено користни отношения в минали животи към любимя човек, отявлени прегрешения в любовта, милосърдието и отдадеността, както и в сферата на изкуствата. Нептун, в дома където е, свидетелства за възможни илюзии и заблуди на човека, които могат сериозно да объркат живота му. Дисхармонията на Венера с Плутон показва, че сърцето на човека в този му живот ще е във властта на големи съблазни и изкушения и трябва да направи сериозно усилие, за да намери в себе си Смисъла и Истината за Любовта. Планетата Плутон е планета на прераждането и новораждането, на тоталната трансформация на човека, на преобръщането на възгледите му на 180градуса към Истината. Там където Плутон е силен в дадена рождена карта, където има доминантна позиция, то от този човек ще се изисква да преосмисли своите схващания и преобрази изцяло живота си към по-добро. Домът, където се намира Плутон показва сферата от живота, където това трябва да стане. Не разбере ли човек добре посланието на Плутон, или откаже да го приеме и изпълни, то го очакват много сериозни проблеми и кризи. Освен аспектите между планетите, друга индикация за трудности в хороскопа и сериозни задачи, които ще стоят пред човек е и разположението на дадена планета в определен зодиакален знак. В астрологията това се нарича Доминация на планетите. В зависимост от своите вибрации всяка планета се чувства по-добре в едни знаци , а по-зле в други. Знаците, където дадена планета е добре поставена, усилват нейните благотворни влияния и тя действа силно най-вече с положителните си вибрации. В астрологията това се отбелязва като планета на Трон, или планета в Екзалтация. Знаците, които са в дисхармония с вибрациите на съответната планета, там тя е в неблагоприятно положение. Определя се като планета в Заточение или в Падение. В такива знаци съответната планета не може да прояви добре положителните си влияния и се проявява главно под формата на трудности, ограничения и изпитания с които човек ще трябва да се справя в живота си. Така например един Марс във Везни, където е в заточение, показва една слаба жизненост и липса на енергичност, прави човека ленив и мързелив. Марс в Рак, където той е в падение, дава също слаба жизненост и една болезнена емоционалност, прекалена чувствителност, която в много случаи пречи, ако не се направят усилия да се овладее съзнателно. Луната в Скорпион, където е в падение, дава големи страсти, бушуващи в човешката душа, ревности и силни вкопчвания в нещата и хората. Венера в Скорпион, където е в Заточение, също показва много голяма чувствителност и претенции по отношение на партньора. Всичко това е показател за задачите, които Духовният свят поставя пред нас, хората, под формата на трудности и задачи с които ще трябва да се справяме в продължение на целия си живот и които не са взети от нищото, а са си заработени от нас самите, като резултат от наши минали грешки и престъпления от минали съществувания. Кармичните аспекти, като Нонагони, Полуквадрати, Полусекстили, Куинконси и Септили също свидетелстват за натрупана негативна карма до момента, която ще търси разрешение през сегашната ни инкарнация. Влияние оказват също много други фактори при анализа на рождената карта: Дали планетите са повечето под или над хоризонта, на изток или на запад. Дали има някакъв дисбаланс на различните елементи в рождената карта – огън, вода, въздух и земя, както и дали има някакъв дисбаланс на качествата – кардиналното, неподвижно и подвижно качество. Черната Луна, така наречената Лилит също показва къде и в кои области на живота ще се сблъскаме непосредствено със Злото и ще трябва да мобилизираме силите си, за да го преодоляваме. Лунните възли, ретроградните планети, интерсептираните знаци и домве, както и планетите в тях също са показатели за натрупаната ни досега карма и от тяхното разположение по знак и по дом, както и аспекти между тях се правят изводи какви задачи ще стоят пред човек и как той ще трябва да ги разрешава. И все пак, трябва да се знае, че Невидимият свят, Висшите Духовни йерархии, които направляват живота ни и под чието ръководство всяка душа намира най-точното си въплъщение в дадено тяло за живота си на земята, нямат за цел да ни карат само да страдаме. Тяхната висша цел е, както вече стана въпрос по-горе, по темата за страданието, да ни накарат да се замислим за собствените си недостатъци и грешки, да проумеем откъде и защо ни се случва едно или друго нещастие, да го разберем, осъзнаем и така да се повдигнем духовно и да растем по пътя на еволюцията си. Така че от тази гледна точка, всеки хороскоп е идеално балансиран. Заедно със задачите и трудностите е показан и пътя по който трябва да се разрешат тези задачи и как да преодолее човек тези препятствия. Стига разбира се, да се разбере, осмисли и приеме това от личността, и тя да има достатъчното желание и съответната воля за да трансформира негативното в себе си.