Основни принципи на  астрологията като част от херметичната наука.

Животът – това е най-интересното, най-тайнственото и най-загадъчно явление в Битието. Учените и философите са създали различни теории и хипотези за обяснение на същината и проявите на живота, но и до днес животът си остава велика тайна, велика загадка за болшинството от хората.

Животът е обект на проучване от различни страни и гледища, защото той е много сложен процес и включва в себе си множество сили и елементи. Затова и проучването му е обект на много дисциплини и науки. Но както и да се изследва животът, за механистичното схващане той винаги ще си остане неразрешима загадка, защото животът е един космически процес и не може да се обясни и разбере в тесните рамки на земните понятия и разбирания,валидни само за ограничения и относителен свят, в който ние живеем в настоящия стадий от еволюционото ни развитие.

Животът като едно велико, космично течение, прониква и обновява целия космос и разнася благата му по цялата космична система.

От гледна точка на Херметичната наука, целият космос е един жив организъм, който е проникнат от Живота и в своето проявление се диференцира на много течения с различни задачи. Защото животът е проява на Разумното начало в космоса и всичките му прояви са разумни и целесъобразни.

На нас, хората, остава задачата да проучим законите на живота, като разумен процес в Битието, за да разкрием тайната, която той носи в себе си.

И Астрологията проучва именно този жизнен ритмус в неговото проявление. Тя проучва законите и пътищата по които космичния живот се проявява на Земята, респективно в човека и всички живи същества.

Астрологията е наука за звездите, буквално означава „говорът на звездите“.

Тя изучава влиянията на звездите като живи същества, върху проявлението на живота на Земята.

Докато Астрономията се интересува от звездите като мъртви тела, проучва ги чисто механически, изучава техния физически и химически строеж, законите на техните движения, маса, големина, обем, отстояние от Слънцето и пр., т.е. – чисто външната страна, то Астрологията изучава звездите като живи същества, които са проявление на жизнения ритмус и влияят на проявлението на живота на Земята.

Астрономията може да се сравни с Анатомията, а Астрологията – с Физиологията – наука, която изучава жизнените процеси и функции в организма.

От това гледище Астрономията може да бъде разглеждана като физиология на небето.

Астрологията може да бъде наречена още -“живия език на звездите“.

Всяка звезда е свързана с един принцип, с известен род енергии и има специфични качества. Всяка планета, всяка звезда и всяка звездна система са фази, стъпала в проявлението на живота, в проявленията на творческия жизнен ритмус. И като такива Астрологията ги проучва като космични течения, които обуславят проявата на живота на Земята. Всяко едно течение носи нещо индивидуално, специфично, присъщо само на него.

Астрологията именно изучава поотделно качествата, свойствата и законите на силите, които се проявяват чрез дадена планета. Тя изучава и качествата и свойствата на материята, чрез която се проявяват силите на живота. Всяка една сила е израз на едно качество на жизнения ритъм и носи това качество в себе си. А всяко едно качество е свързано с един космически принцип. Така диференцирани силите се проявяват чрез известни небесни тела – планети, слънца и др.

Астрологията е само една част от великата и обширна Херметична наука и философия, чиито принципи са едно велико откровение, което е разкрило пред човешкото съзнание тайните на Битието.

Астрологията се явява като един метод за практическо приложение на великото знание.

В своето развитие човечеството винаги е било ръководено от великия Божествен Дух, който се е проявявал чрез напредналите синове на човечеството, които са били негови Учители. Винаги зад тези Учители е стоял великия Божествен Дух, познаван в различните епохи под различни имена. Тези велики души, които са били във връзка с него, са били Негови помощници и проводници в ръководството на човечеството. Те са добивали познание върху великите тайни на света и живота чрез откровение.

Тези Учители на човечеството не се явяват безразборно и произволно. Те следват строго определен план и като изпълнители на волята на Великия Космичен Дух се явяват точно на определеното време и на определено място със специална мисия и задача – да дадат един нов подтик на човечеството и да внесат нов импулс в живота, да научат хората как да живеят при новите условия, в които развитието ги поставя. Следвайки един общ план, всеки последващ импулс продължава работата на предшестващия. И всички носители на тези импулси са били във връзка и са проводници на велики разумни същества, които ръководят човечеството и целия космос. Това е Всемирното Братство, глава на което е Великият Божествен дух, който ние познаваме като Христос.

В развитието на Бялата раса Всемирното Братство досега е изпратило четири клона:

В първия клон, който е работил в Древния Египет и Персия и е изградил египетската и персийска култура, са изнесени основните принципи на Божествената наука. От тогава човешкото съзнание добива ново отношение към света.

Докато в още по-древни времена, в Древно-индуската култура гледат на физическия свят като „майя“, като на една илюзия. Това е така, защото тогава все още е съществувало древното ясновидство, което е било общо достояние на цялото човечество. Така хората са причините на всички физически явления, затова са гледали на тях като на илюзия. Това е все още времето на инволюцията, на слизането на човешкия дух в материята.

А с египетско-персийската епоха започва началото на еволюцията, на възлизането на човека към Божественото.

Външният свят, цялата звездна вселена, не е била вече „майя“, както за индусите, а писменост, написана от боговете във физическия свят.

В древния Египет, освен школите за посвещение, подобни на древно-индуските, е имало и други школи, в които те са изучавали външния свят с всичките му процеси и явления, като проява на деятелността на духовния свят във физическия. Физическият свят се явява като едно откровение, което разкрива на хората волята на Боговете

Основател на тази школа е бил Хермес Трисмегист /Триждивеличаийши/.

Той пръв е научил хората да четат великата книга на природата. Тогава са изнесени принципите на тази наука, която свързва целия свят в едно велико цяло, в един жив организъм. Хермес е бил във връзка с духа на Слънцето и нищо не е останало скрито за него под Слънцето. Той прониква във всички тайни на времето и пространството. Тези принципи на Божествената наука, изнесени от него са били светлината озарявала пътя на човешкия възход от Древния Египет до днес.

Друг представител на този Първи клон в Персия е великият Учител, известен като Заратустра, който е бил във връзка с Ахура-Мазда, духът на Слънцето и затова неговите последователи там се наричат Маздаисти.

От същия клон излизат и Орфей и Питагор, които са работили в Древна Гърция и Тракия.

От този клон излиза и Моисей – в петокнижието на когото са вложени всичките тайни на Херметичната наука.

Вторият клон започва от Моисей и има за център Палестина, където се явяват много посветени, които под ръководството на Великия дух на Слънцето подготвят човечеството да приеме великия импулс на Словото – станало плът. Към него принадлежат всички пророци и апостоли и са известни под името Есейска школа. В тази епоха Словото става плът и дава един велик и мощен импулс на човешкото развитие, което е още в началото си и за в бъдеще има да се реализира. Този клон е имал за задача да подготви чрез пророците човечеството да приеме импулса на Любовта и чрез апостолите да разнесе Божественото учение по лицето на земята.

Третият клон минава през Мала Азия в България, където полага основите на Богомилското движение и след разгрома на богомилството в България, този клон пренася дейността си в Западна Европа и основава школата на Розенкройцерите. Тя дава един мощен импулс на Запада и пробужда западното човечество от дълбокия духовен сън, осветявайки го със светлината на Божествената мъдрост и полага основите на западната култура. Задачата на този клон е да даде методите на приложение на Божественото учение в живота.

Четвъртият клон се явява в България, носител и ръководител на който е  Учителят Петър Дънов. Той синтезира трите досегашни клона и внася и нещо ново, което човечеството в миналото не е могло още да приеме. Той също има за задача да даде методи на приложение на Божественото учение.

ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА

Древната Херметична наука е стигнала до нас чрез Александрийската школа. По-голямата част от нейното богатство е загубено при изгарянето на Александрийската библиотека от турците. Но и това , което е останало е достатъчно, да ни покаже величието и дълбочината на онази наука, с която са разполагали посветените. За това ни говорят и пирамидите, сфинкса и цялата египетска култура.

Това, което е запазено от древния херметизъм, което е най-типично и в най-синтетична форма ни предава учението са няколко запазени документи:

1. Изумрудения скрижал на Хермес – съдържащ в себе си принципите на цялото окултно знание 22 велики акрани или тайни, които в символична форма представят 22 от великите тайни на Битието
2. „Откровението или видението на Хермес“– в който се предава откровението на Хермес и срещата му с Озирис, Великият Разум или великият дух на Слънцето
3. „Кибалион“– къдито са формулирани основните принципи на учението

Тук ще се спра накратко на основните принципи на херметизма, така както са изнесени в „Кибалион“ – издаден на английски през 1908 от трима посветени, живущи в Америка:

В основата на херметичната доктрина стоят седем основни принципа:

1. Принцип на Разумността
„Всичко е ум. Вселената е нещо умствено. Тя се съдържа в ума на Всеединния.“
„Макар че всичко съществува във Всеединния, но не по-малко вярно е и това, че Всеединния е във всичко.“
„Всеединното създава в своя безконечен Разум безчислени вселени, които съществуват в течение на еони, и при все това, за всеединото съзнание, развитието, упадъка и смъртта на милионите вселени се явява като един миг.“

2. Принцип на аналогията или съответствията

„Това, което се намира долу е аналогично /подобно/ на това, което се намира горе, и обратното, това, което се намира горе, е подобно на това което се намира намира долу за изпълнение на чудното единство.“

Този принцип ни посочва онази безконечна мъдрост, която прониква цялото Битие и го свързва в едно органично цяло. Той ни дава онзи метод по който можем да изследваме света и живота и да открием законите и силите, които функционират в тях.

Този принцип ни позволява да вадим правилни заключения – изхождайки от фактите във видимия свят, към фактите в невидимите светове. Той свидтелства за съответствието между трите свята – физически, духовен и умствен.

На основание на този принцип, съществува съответствие между човека и космоса, и между видимия и невидимия човек, и видимата и невидима вселена. Но за да може човек да работи с него, той трябва да има големи знания, да бъде мъдрец, за да намира съответствията.

3. Принцип на вибрациите

„Всичко в природата е в движение. Нищо не се намира в покой; всичко се движи, всичко трепти.“

Цялото многообразие във Вселената се обяснява с разликата в бързината на трептенията, вибрациите, на единната, мирова същност. На единия полюс, там където космичните вибрации са най бързи – се намира Духът, а на противоположния полюс – с най-бавни вибрации, това, което наричаме материя. Между тях се съдържат безчислени видове и степени на трептения, съответстващи на различните проявления на енергията и на ума.

Мислите, чувствата и волята на човека са пак вид трептения в една много по-финна среда. Такива вибрации, възникнали в мозъка на един човек, имат възможност да възбудят сродни вибрации и в други хора.

Този принцип има широко приложение в астрологията.

4. Принцип на полярността

„Всичко е двойнствено; всичко има полюси, всичко има нещо противоположно на себе си, – сходното и несходното са също полюси; противоположностите са тъждествени по природа; между тях има различие само в степените; крайностите се схождат; всички истини са само полуистини; всички парадокси могат да бъдат примирени.“

Полярността е универсален закон и се проявява във всички области на живота – топлина и студ; светлина и тъмнина; дух и материя; добро и зло;  мъжко и женско начало.

Противоположните полюси не са нищо друго освен разнородни вибрации на една и съща  мирова субстанция. Така че във всеки полюс имаме и двете начала, само че едното е активно, действено, а другото потенциално или слабо проявено.

На основание на този закон става трансформирането на низшите състояния и енергии във висши, което е голямо изкуство за човека да го овладее.

5. Принцип на ритъма

„Навсякъде имаме втичане и изтичане. Всичко има свои приливи и отливи. Всички неща възникват и дохождат в упадък. Мярката на размаха вдясно е също и мярка на размаха вляво.По силата на ритъма едното се компенсира в другото.“

Периодическата смяна на деня и нощта, приливите и отливите, времената на годината, противоположните настроения, революционните и реакционни епохи, материалистически и спиритуалистически възгледи и т.н. – във всичките тези примери виждаме как се проявява принципа на ритъма в явленията  на природата и в живота на човека и човечеството.

Проявленията на този закон във физическия свят са безчислени.

6. Принцип на причинността

„Всяка причина има свое последствие; всяко последствие има своя причина; всичко се извършва по известни закони; случайността е само название, давано от нас на закони, които още не познаваме; има много плоскости на причинност, но нищо не става без закон.“

Индусите наричат този принцип закон на Кармата, а в Християнството – това е закон за Божествената спаведливост.

7. Принцип на двойнствеността на активното и пасивното начало

„Двойнствеността на активното и пасивното начало се наблюдава навсякъде – във всичко има мъжко и женско начало, тяхната двойнственост се проявява във всички области на Битието.

Този принцип намира потвърждение от електроната теория за материята, според която всеки материален атом се заражда при участието на две начала – активно и пасивно.

Двойнствеността на мъжкото и женското начало се проявяват също и в двойнствеността на нашия съзнателен ум и подсъзнанието.

Тези седем принципа лежат в основата на творчеството, във всички области на Битието. Това са принципи до които съвременните учени постепенно се добират, в обяснението на процесите и явленията от живота.

Тези седем херметични принципа лежат и в основата на астрологията.